Страхувателите

Жена стои окована в белезници на централен столичен булевард. Стои там часове наред. Около нея се суетят десетки маскирани полицаи, следователи, агенти за борба с корупцията. Един от маскираните агенти запушва устата й за да не може да говори.Телевизионни екипи на проправителствени медии излъчват „на живо“ целият екшън.

Да, става дума за ареста на кмета на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева и посланията, които той излъчи. А посланието от него е само едно – страх. Но не страх у корумпирания чиновник. А страх от практически безконтролните действия на т.нар. право-охранителни органи.

Че в България няма върховенство на закона е добре известно. Това е честа критика на почти всеки доклад, който мери свободата у нас.

Другата най-честа критика е, че в страната ни липсва ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта.

Екшънът във вторник в София имаше всички белези на мероприятие, което да отговори на тази критика. Но не да отговори с адекватни процесуални действия, които евентуално да доведат до осъдителна присъда. А да създаде продукт – медиен, информационен продукт, който да бъде завъртян от машината и да достигне до максимален брой хора. Така че да послужи като оправдание, че срещу корупцията в България се взимат мерки.

Това пролича от поведението на основните участници в тази „ювелирна акция“.

На триумфалната пресконференция ден след акцията ръководителят на специализираната прокуратура Иван Гешев и шефът на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев приемаха със забележителна досада и надменност поставените им въпрос дали не са прескочили допустимата граница при задържането. Дали е било необходими цялото това унижение. Дали изобщо е законно подобно поведение.

А отговорите им могат да се сведат до: „Всичко е точно.“

Но цялата картина се изясни ден по-късно, когато вицепремиерът и министър на съдебната реформа Екатерина Захариева коментира, че действията на прокуратурата и КПКОНПИ са били отвъд границата на необходимото.

Отговорът на тази критика дойде директно от главния прокурор Сотир Цацаров който попита дали това е позиция на целия кабинет. „Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има“, добави Цацаров.

Всичко това говори за едно. Операцията срещу Иванчева е, без съмнение, сигнал към всички „непослушни“. И към всички противници на необятната, неприкосновена, безгранична, безконтролна мощ, с която може да си служи прокуратурата. И разни други, гравитиращи около нея репресивни органи като новоизлюпената КПКОНПИ.

Призваните по закон да бъдат право-охранителни правораздавателни органи у нас все повече заприличват на организирана група за раздаване на страх. За изпълнение на публичен линч. За публично, включително и през медии, обругаване.

Но не и за върховенство на правото. И най-вероятно това ще продължи да е така. Защото живеем в Абсолютна прокурорска монархия.

Имаме си нова ключова позиция в разпределението на силите и управлението на държавата. Това са страхувателите.

Ако случайно не сте разбрали кои са те – питайте Иванчева.

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/04/19/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%85%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5/

Свързани новини: