Гърция е постигнала 4 процента бюджетният излишък през 2017-та

Гърция е отчела бюджетен излишък за 2017 г. в размер на 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната при заложена цел за излишък от 1,75 на сто от БВП, сочат изнесени в понеделник данни на гръцкия статистически институт ЕЛСТАТ и цитирани от в. "Вима".   Бюджетният излишък за миналата година е възлязъл на 1,5 млрд. евро, а в номинални стойности в края на 2017 г. гръцкият дълг е бил в размер на 317,4 млрд. евро /178,6 на сто от БВП/.   Гърция ще излезе от спасителната си програма без да иска предпазна кредитна линия, заяви днес гръцкият премиер Алексис Ципрас, цитиран от Ройтерс.   Той обеща, че Гърция няма да се върне към "прахосническите дни" от времето преди започването на дълговата криза.   Ципрас каза пред депутати, че Гърция ще представи свой собствен план за политиката след излизането от спасителната програма. Той добави, че "няма да настъпи краят на света, ако МВФ не участва в сегашната спасителна програма", която приключва на 20 август.   Гърция планира да излезе отново на пазарите още през май, като за целта този път страната смята да емитира десетгодишни облигации, съобщава в. "Вима".   Този план според изданието е разисквал гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос във Вашингтон в рамките на пролетната сесия на Международния валутген фонд (МВФ).   Сделката, която министърът договарял във Вашингтон, била Атина да получи желаното от нея разрешение от европейските кредитори за мерките, които ще бъдат прилагани по облекчаване на гръцкия дълг, а с новата емисия облигации правителството на премиера Алексис Ципрас възнамерявало да се домогне до "бърза победа".   Като такава "бърза победа" се смята приватизацията в енергийния сектор и по-специално на двете енергийни компания - газовия оператор ДЕСФА и нефтената ЕЛПЕ /първата вече има нов собственик, а за втората се търсят оферти до средата май/. Управителят на гръцката централна банка нарече тази приватизация "емблематична", за да може Гърция да отправи към пазарите нов сигнал за доверие.   Колкото до гръцкия дълг, неговото облекчаване можело да се сведе до два варианта: първо, ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната да върнат на Гърция печалбите от притежаваните от тях гръцки облигации.   Френското предложение в тази насока предвижда на година /от 2019 до 2022 г./ на Гърция да бъдат връщани по един милиард евро, и второ, пак според френското предложение, да се види какъв ще е растежът на гръцката икономика, така че погасяването на гръцкия дълг да е в съответствие с него.   МВФ иска гръцкият дълг да бъде намален, тъй като смята, че е неустойчив, докато европейците не желаят и да чуват за разсрочване на това бреме за по-дълъг период. Сега МВФ е готов да продължи да подкрепя Гърция, като остава да се разбере как ще става това.   От 2010 година Гърция се възползва от три международни заема за общо над 300 милиарда евро. Освен това получи значително преструктуриране на дълга. Всичко това бе съпроводено от строги мерки за икономии, довели до невиждана рецесия и рязко увеличение на безработицата, която продължава да бъде най-високата в еврозоната (21%).   Едва през 2017 година страната се върна към икономически растеж (1,4%), след като загуби една четвърт от брутния си вътрешен продукт.   В края на авсуг изтича срокът на действие на програмата за подпомагане с третия международен заем, отпуснат на страната през юли 2015 година или шест месеца след идването на власт на Алексис Ципрас, ръководителя на лявата партия СИРИЗА. Остават обаче още няколко последни реформи, които страната трябва да направи по искане на кредиторите си.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/gartsiya-e-postignala-4-protsenta-byudzhetniyat-izlishak-prez-2017-ta-news278274.html

Свързани новини: