Bad Company

След близо 10 години управление на ГЕРБ и Бойко Борисов България трайно се превърна в страна без свобода на словото. България е най-несвободната медийно държава от Европейския съюз. Това показа доклад на неправителствената организация „Репортери без граници“, изследващ свободата на печата в 180 страни по света. Но това все още не е всичко. България е единствената в ЕС, която е поставена в категорията „трудна ситуация“. Това е предпоследната от 5 категории. В тази категория освен България в Европа са още три държави – Турция, Русия и Беларус.

Дикататорски режими

Това е първото определение, което може да се постави за трите страни, в компанията на които попада България. Страни, в които освен липса на медийна свобода, има дефицит на основни права и свободи.

Турция, Русия и Беларус и България си приличат по едно основно нещо и то е необходимо условие за диктаторския режим – дългогодишно, по възможност без прекъсване управление.

Президентът на Русия Владимир Путин е силният човек в страната от 1999 г. С прекъсването от един мандат през периода 2008 – 2012 г., когато по конституционни ограничения Путин стана премиер, разменяйки ролите си със своя партиен заместник Дмитрий Медведев.

Президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган е „главният“ в страната от 2003 г. В продължение на повече от 10 години Ердоган е премиер на Турция, а от 2014 г. след конституционни промени и прехвърляне на почти цялата изпълнителна власт в правомощията на президент той заема тази позиция.

Александър Лукашенко е президент на Беларус от 1994 г. Това е най-дълго управляващият лидер в Европа. Лукашенко е приеман за проруски настроен политик, а под негово ръководство Беларус трайно се нарежда на последните места по икономически просперитет в Еропа.

В последните 10 години в България управляват ГЕРБ и конкретно Бойко Борисов. С малко прекъсване през 2013-2014 г. Вече се появиха сравнения как Борисов може да надмине най-дълго управлявалият България „лидер“ – комунистическият диктатор, другарят Тодор Живков. Борисов обича да реферира към Живков, чийто охранител е бил. Наскоро с свое интервю Борисов дори определи пребиваването си във фоайето на Живков като един от своите „университети“ с неприкритото удоволствие, че е бил близо до комунистическия диктатор.

Отношение към журналистите

Попадането на Турция, Русия, Беларус и България в едно каре не е случайно. То се базира на факти. А фактите са, че това са страните в Европа, в които журналистите са най-преследвани. Турция е световен рекордьор по арестувани, осъдени и хвърлени в затворите журналисти – 72. В Русия бройката на осъдените може и да не толкова впечатляваща, но за сметка на това цифрата на убитите журналисти в страната е забележителна. Между 1999 и 2015 г. са убити 109 руски журналисти. Достатъчно е да споменем името на разстреляната журналистка от „Новая газета“ Анна Политковская, чийто случай стана добре известен.

Само преди седмица друг руски журналист Максим Бородин загуби живота си при странни обстоятелства.

„Проблеми“ с журналистите често има и беларуският режим. Последният известен случай е с редактора от онлайн изданието InformNapalm Денис Ивашин, който беше задържан след акция на специални части в редакцията на медията.

Как Борисов попадна в тази компания

Изненада ли е попадането на България на Бойко Борисов в тази компания? Едва ли. В България осъдени и хвърлени в затворите журналисти няма по една-единствена причина и това е принадлежността към ЕС. Въпреки, че на управляващите най-вероятно много би им се искало това да можеше някак да се коригира.

За сметка на това пресата над журналистите се изпълнява по съвсем редовен канален ред като в това са включени всички налични институции, които могат да репресират. Като се започне от данъчната служба, премине се през следователи и се стигне до прокуратура. Всичките подчинени – малко или много – на изпълнителната власт.

Преследвани са не само журналисти, но и издатели, които си позволяват да издържат издания, които са критични към властта. При това са преследвани не само издателски им бизнеси, но и всички техни останали източници на финансиране.

Всичко това рефлектира в по-малко свобода на словото. По-малко независими издания. По-малко критика към управлението. Повече автоцензура или директна цензура. По-ниско качество на медийния продукт. По-малко търсене на независима информация у потребителите. Притъпяване на интереса към основни граждански права и свободи.

Така се утвърждават диктаторските режими. Да, България се намира в такъв режим. Време е да го признаем директно и открито – без много политическа коректност. Защото от нея няма смисъл.

България се намира под диктатурата на Борисов. И е в лоша компания. Компанията на оцелелите диктатори в Европа.

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/04/25/bad-company/

Свързани новини: