Любомир Кючуков: Самата идея за нова Студена война е поглед назад

Днес конфронтацията е динамична, с ясно изразена тенденция към ескалация

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Член на Съвета по европейска интеграция в Министерския съвет (1996-1997 г.), на Съвета по европейска и евроатлатическа интеграция при президента на България (2001-2005 г.), заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и посланик в Лондон (2009-2012 г.). От 2012 г. е директор на Института за икономика и международни отношения.

Г-н Кючуков, на фона кризата в Сирия и допълнителното обтягане на отношения между част от водещите държави в ЕС и САЩ от една страна и Русия от друга българският президент Радев ще посети Москва. Какви трябва да са очакванията към това посещение? В подходящ момент ли идва то?

Би било израз на национален комплекс, ако сведем ролята на България просто до присъединяване към дадени позиции по сериозните международни проблеми и се изолираме от процеса на тяхното обсъждане. Още преди присъединяването ни към ЕС и НАТО всички наши партньори единодушно заявяваха, че очакват добавена стойност от България при формирането (именно на етап формиране) на общите позиции на ЕС и НАТО в три направления – Балкани, Черно море, пост-съветско пространство. Оценявайки традициите и опита ни. За съжаление, България предпочете да разтвори външната си политика в тази на ЕС, а не да участва в нейното изработване. Инструментът за излизане от сегашната тежка международна конфронтация е само един – политическият диалог. Предстои посещение на френския президент Макрон в Москва, готви се среща Путин-Тръмп, съществува постоянен руско-германски диалог на най-високо ниво. От тази гледна точка наличието на пряка двустранна комуникация на най-високо ниво между България и Русия определено би дала по-сериозна международна тежест на България – включително и в рамките на ЕС и НАТО.

България не показа открита подкрепа за въздушните удари на западната коалиция в Сирия. Преди това и се разграничи от мерките по прогонване на руски дипломати, които много европейски страни проведоха. Определяте ли това като успешен ход или е дипломатически провал?

По отношение на „случая Скрипал“ България реагира както близо една трета от страните-членки на ЕС – не изгони руски дипломати, но прояви солидарност с Великобритания, извиквайки посланика си за консултации. Впрочем оптиката тук е доста по-различна, когато обърнем внимание на факта, че около 30 от общо близо 200 страни в света предприеха подобни действия. Когато става дума за ракетната атака в Сирия, България също осъди по принцип използването на химическо оръжие. Друг е въпросът, че самата акция бе силно критикувана  в редица европейски страни, като експерти по международно право в германския и британския парламент оспориха нейната законност. Тук безспорно своето отражение даде и фактът, че при прецедента с инвазията в Ирак със същите мотиви впоследствие се оказа, че свидетелствата са били измислени от иракски противници на режима на Садам – както доказа и докладът на британската „Комисия Чилкът“ близо петнадесет години по-късно.

Как ще се развие ситуацията в Сирия според Вас?

За съжаление най-вероятно Сирия ще се нареди заедно с Афганистан, Сомалия, Ирак, Либия, Йемен и редица други страни в групата на „фалиралите“ или отстояващите с големи трудности собствената си държавност страни. Дори и спирането на войната днес е проблем, да не говорим за последващо изграждане на мира. Решението може да бъде само политическо, в рамките на международен процес и с участието на всички страни в конфликта. Наслагването на национални, регионални и глобални противоречия и интереси в Сирия води до вътрешни разделения и евентуалното паралелно съществуване на няколко практически независими един от друг региона на територията на днешна Сирия, всеки един под покровителството на дадена глобална или регионална сила. Победата в гражданската война не е алтернатива – защото освен победители винаги има и победени, а това рано или късно води до реваншизъм и нов конфликт. Но след толкова пролята кръв и близо 600 хиляди жертви (най-страшното е, че човекът в такива конфликти се превръща в статистика) едва ли може да се очаква скорошен процес на национално помирение.

В едно свое интервю казвате, че системата на международното право ерозира. В контекста на това как се промени световната дипломация в последните години?

Свидетели сме на заобикалянето на ООН и решенията на Съвета за сигурност, пренебрежението към принципа на националния суверенитет, неспазването на международни и двустранни споразумения. Всичко това дискредитира цялата следвоенна система на международните отношения, девалвира нейната институционална и правна рамка. Респективно – стеснява приложното поле и намалява инструментариума на дипломацията като средство за предотвратяване на конфликти. Същевременно след изчезването на двуполюсната система и краткия преход на илюзията за еднополюсност (продължила по-малко от две десетилетия) днес светът очевидно става все по-полицентричен, като наред с новите глобални актьори като Китай, Индия, Бразилия и т.н. се засилва ролята и на регионалните играчи – достатъчно е само да се споменат Турция, Иран, Саудитска Арабия, Израел в близкоизточния конфликт. Появяват се и нови глобални недържавни субекти – от типа на „Ислямска държава“ , „Ал Кайда“, радикалния ислям и международния тероризъм. „Обикновеният човек“ (с цябата условност на това понятие) също се превърна в глобабен субект – и Европа научи за това в резултат на бежанската и мигрантската криза. Всичко това налага сериозна реформа на международните институции, но с ключовото уточнение – без това да доведе до институционален и правен вакуум в света. Иначе казано – да не се стигне до игра без правила в международните отношения.

Можем ли да говорим за ситуация на нова Студена война?

Самата идея за нова Студена война е поглед назад, към миналото и познатото. И отразява неспособността да се решават адекватно проблемите на настоящето. За разлика от периода преди половин век днес светът не е двуполюсен, липсва идеологическата алтернатива, изменен е балансът на силите. За сметка на това днешната конфронтация носи по-силен дестабилизиращ потенциал, отколкото в периода на Студената война. Тогава противопоставянето беше статично, в „замръзнал“ вид, съществуваха взаимно приети и фиксирани в съответните споразумения баланси, както и инструменти за взаимен и международен контрол. Днес конфронтацията е динамична, с ясно изразена тенденция към ескалация, споразуменията се отменят или заобикалят, балансите отсъстват и са заменени от надпревара във въоръжаването, контролът е практически невъзможен – защото глобалните играчи са много повече, със свои интереси и ресурс, а дори и съюзниците и т.н. „проксита“ често имат свой дневен ред, несъвпадащ с този на глобалните сили. Нещо повече, линиите на конфрантация днес са много „разпилени“, не минават по границите между държавите и рискът от конфликт е много по-висок.

България постави в центъра на председателстовото си на Съвета на Европа приобщаването на Западните Балкани към ЕС? Какви плюсове за България може да донесе това? Очаквате ли да се стигне до някакви конкретни резултати в рамките на българското председателство?

Присъединяването на страните от Западните Балкани само по себе си е плюс за региона – за неговата стабилност и сигурност. Това естествено е важно и за България и самото извеждане на тази тема високо в дневния ред на ЕС е успех за България. Нека не забравяме, че просто поради факта, че бе от „грешната страна“ на Югославия присъединяването на страната ни към ЕС се забави с няколко години, а и до днес целият регион страда от проблемите с организираната престъпност и корупцията. А там, където има война и ембарго, те са неизбежни. Това, към което българското председателство следва да се стреми, е да реанимира стратегията за присъединяване на Западните Балкани към ЕС (т.нар. Солунски дневен ред, приет по време на гръцкото председателсдтво през 2003 г. и впоследствие позабравен); да генерира процеси (на реформи в страните, регионално сътрудничество на Балканите, ангажименти на ЕС); да стимулира политики (за всичко това, което попада в графата „Свързаност“ – инфраструктурна, енергийна, комуникационна и т.н.). Всичко това фиксирано в една „Софийска декларация“.

Оценките до момента за българското европредседателство са добри от чужбина и като че ли по-негативни от българската общественост. Каква е Вашата оценка?

Западните Балкани бяха логична тема за български външнополитически приоритет, но до голяма степен тяхното определяне бе резултат от политическата конюктура (Европа започна да се бои повече за Западните Балкани, отколкото от Западните Балкани), а не от дългосрочна българска позиция. Например България пропусна да хвърли най-логичния мост между завършилото само преди година свое председателство на основния регионален формат – Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и председателството на Съвета на ЕС. Просто тогава за България това не беше приоритет. Това се отразява и днес в проблемите с участието в срещата на 17 май в София. Първо, най-вероятно това няма да бъде среща на върха, а лидерска среща (дипломатически нюанс, позволяващ вариране в нивото на участниците – за да се осигури евентуалното присъствие и на Испания). Второ, очевидно има трудности във финализирането на заключителната декларация във формат 28+6, т.е. тя да бъде съвместна за страните-членки на ЕС и тези от Западните Балкани и по-скоро се върви към документ само на страните от ЕС (което намалява взаимната ангажираност). По принцип няма отчетено неуспешно председателство в историята на ЕС. Но доколко България реално е постигнала своите цели и дали сегашната деятелност не е просто епизод ще покаже периодът след 30 юни: ще има ли тя отново своя балканска политика след почти десет години неглижиране на региона и ще успее ли да превърне натрупаната институционална тежест от председателството във външнополитическа активност и авторитет.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител