Бизнесът в Русия и света очаква щети от 2 милиарда долара заради усилията на руските власти да блокират приложението за съобщения Telegram, пише "Комерсант". 

Шефът на софтуерната фирма "Флексби" Андрей Прокофиев е предложил на руския интернет омбудсман Дмитрий Мариничев да разработи мерки в подкрепа на компаниите, пострадали от блокиране на Ай Пи адреси. 

Заради Telegram: Русия блокира сървъри на Google и Amazon

Преди две седмици руските власти наредиха да бъде спрян достъпът до месинджъра и след безрезултатни опити се опитаха да го засегнат, като блокират други услуги. 

Спорът избухна, след като приложението, разработено от руския предприемач Павел Дуров, отказа да предаде на разузнавателните служби ключовете си за кодиране. Руските силови структури настояват, че имат нужда от тях за предотвратяване на екстремистки нападения, но Telegram отхвърли искането като нарушаване на поверителността на личния живот.

Според оценки на "Флексби", ако руските власти продължат борбата с Telegram със същите методи, в близките месеци руски компании може да изгубят 1 милиард долара, а почти същата сума да стигнат тази година пропуснатите ползи за американските Amazon и Google.

Руската ресорна агенция "Роскомнадзор" е получила вече над 46 хиляди жалби, откакто блокира Telegram, и започна консултации с представители на бранша, посочва изданието.

"Флексби" е предложила на интернет омбудсмана да формира оперативен щаб, включващ хора от властта и от бизнеса, за да реши проблемите на пострадалите фирми. Според Андрей Прокофиев са необходими законови поправки, които да изключат възможността някой "едностранно да блокира услуги, жизненоважни за руския бизнес".

Омбудсманът Мариничев съобщил, че още не е получил писмото от "Флексби", но очаква "лавина от жалби" на пострадали фирми.

"Роскомнадзор" е допуснал "страхотно много грешки", блокирайки Telegram, и бизнесът наистина е ощетен. Но погледнем ли по-широко на нещата, далеч повече затруднения създават на бизнеса антируските санкции на ЕС, на САЩ и руските контрасанкции, смята финансистът Александър Чачава, цитиран в материала.