Стане ли зелено, замирише ли на пролет значи идва Гергьовден – един от най-големите празници в православния календар. Християни, мюсюлмани и еретици отбелязват деня – кой ще яде и пие, кой ще се помоли, кой ще чака чудо – никой не остава равнодушен. Пък и едва ли има български дом, в който да няма поне един с гордо името на светеца, което означава „обработващ земята“. Затова в християнството Св. Георги най-напред станал пазител на нивите и стадата. Всъщност той бил римски офицер - така по-късно го приели за небесен закрилник и на армията. Роден в края на III в. в областта Кападокия, бързо се издигнал в римската армия и станал един от доверените хора на император Диоклетиан. Тайно изповядвал християнството, а при започналите гонения на християните отстоявал вярата си и отказал да почете божествената личност на императора. Затова бил и обезглавен. Св. Георги е единственият светец, наречен Победоносец и е смятан за идеалния воин.

В последните години из цяла България се правят пищни тържества с много храна, чевермета, танци и песни. От години пък нощта срещу празника се смята за специална, в която стават чудеса на десетки места из страната. Ето как може да оползотворите почивните дни около 6 май – за всеки вкус по нещо.

150 чевермета въртят в Златоград

Духне ли пролетният южняк от Златоград, през цяла Тракия, че чак до София замирисва на чеверме. Най-южният град се е превърнал в емблема на вкусното агнешко и големите Гергьовски пиршества. И тази година 150 животни ще се завъртят на шишовете на майсторите на 5 май. А толкова много месо ще има, че да се яде и на връх празника.

Всички, които са решили да запалят колата и да прекарат почивните дни в угощение вече имат дестинация. Но трябва и посетителите да се постараят за атмосферата. Затова организаторите са поставили едно условия – имаш носия, ядеш агне.

Подготовката на празника започва ден по-рано, когато се палят големите огньове. Те горят цяла нощ, а на сутринта жаравата се разпръсква, шишовете се наточват и месото зацвърчава. Старт на голямото готвене ще даде гайдарско шествие, което ще стигне до центъра на Златоград. Там, пред общината, на специална сцена цял ден ще се пее и свири само български фолклор.

За втора поредна година ще има забавления и за най-малките, които ще пуснат таблетите и телефоните за малко и ще се върнат назад в годините, за да видят на какво са си играли бабите и дядовците им. На мегдана, освен агнетата, ще има и много традиционни гозби, а майсторите ще демонстрират как се бие масло например. За всичко това ще бъде изграден и специален декор, който да напомня на селище, а всички облечени в носии ще задвижат машината на времето и ще се върнат далеч в годините.

Ако вече сте стегнали багажа към южни град, може да спите в старовремска къща срещу 180 лв. на човек за два дни със закуски, една традиционна и една празнична вечеря. Извън града, в околните комплекси, цените падат драстично и за нощувка със закуска и празнична вечеря ще броите само 60 лв.

В Добринище посрещат с носии 

3000 жители на Добринище ще разровят скрина на баби и дядовци и ще извадят автентичните носии от региона, за да посрещнат гостите на курорта в пъстри традиционни дрехи навръх Гергьовден. Женските одежди са предимно бяла дълга риза и тясна везана престилка, а мъжките са в бяло и червено, със задължителен черен калпак.

Подготовката за празника започва още от предната вечер. Всички моми правят китки, на които връзват с червен конец своя вещ – пръстен, мънисто, обеца. Тези китки се топят заедно в голям съд и пренощуват под трендафил. На сутринта, по изгрев, в 5:00 часа, момите се събират с песента „Ти, убави свети Георги“, която се изпълнява специално за обичая „Топене на китки“, и отиват на поляните. Една от всичките девойки започва да пее и да вади китките като нарича за здраве, любов и късмет. Вади ги една по една без да знае, кое цвете на коя от другарките ѝ е. Така само момата, собственичка на китката, я разпознава по накита, който е вързала и знае какво ѝ е наречено. Момичетата гадаят и по това на коя дума от песента е извадена нейната китка – дали докато се пее за любов, за дете, за работа или за пътуване. Празникът продължава с много песни и танци в центъра на града.

С трен към общия сбор на християни и мюсюлмани

За трета поредна година Родопската теснолинейка е предвидила специална програма за Гергьовден. „И тази година ще посетим китната Якоруда, където на този ден се отбелязва Денят на града“, съобщават организаторите. Ентусиастите тръгват от гара Септември и по обяд пристигат в крайната си точка. От там започва тур към поляните в полите на Рила, където са съхранени и останките на един от най-древните християнски храмове по българските земи – „Св. Георги”. До тях днес е изграден красив параклис. От няколко години местните хора възраждат старите традиции и навръх Гергьовден отиват до Джерджевденските ливади, облечени в народни носии, типични за района и пеейки народни песни от рило-родопския край. Християни и мюсюлмани се събират заедно в двора на храма, взимат си курбан за здраве, а местният отец произнася молитва за здравето на всички!

Вечерта, около 17 ч., празникът се пренася на градския площад, където отново по стара традиция се извършва ритуалът „Топене на белези” и се играе българско хоро.
„Първия път, през 2016 г., с нас дойдоха около 120 души от цялата страна, през миналата 2017 година гостите на събитието ни бяха двойно повече!“, казват организаторите. Всеки желаещ да празнува по нестандартен начин – в теснолинейката, ще трябва да си запази място поради големия интерес. Билетите ще бъдат пуснати около 1 май и двупосочния Септември-Якоруда-Септември ще е на цена 8,30 лв. Всяка година местата се изчерпват за 2-3 дни.

Светецът лекува под звездите

                                                                                                                   Местността Дамбалъ

Всяка година магията на св. Георги слиза по българските земи и по-конкретно в местността Дамбалъ край Момчилград. Ако тази година сте решили да отбележите празника с малко мистика и под звездите – това е вашият маршрут. Поверието гласи, че в нощта на 5 срещу 6 май водата, която извира от скалите до село Летовник придобива лековити свойства точно в полунощ, когато „дъбовата гора прошумоли по особен начин“. От години стотици хора се събират да нощуват там с надежда в чудесата. Събират се и християни и мюсюлмани, който също отбелязват 6 май като голям празник – Едерлези.

На сутринта, след като са се потопили в лековитата вода на аязмото, хората връзват своя дреха по околните дървета, за да оставят болестта зад себе си. Вярванията за чудесата на водата в местността са от стотици години, за което говорят и многото скални ниши, изсечени в местността, където предците ни също са се молели.

Светецът цери и с лековита вода в манастира, кръстен на него в Поморие. Вярващи от всички краища на страната нощуват край аязмото и бдят край иконата му. Легендата разказва как манастирът бил вдигнат от някогашния мюсюлманин Селим бей. Един ден се разболял от тежка болест. Лечители от близо и далеч идвали при него, но никой не успял да му помогне. Една нощ Селим бей сънувал конник, който му казал, че в чифлика му има лечебна вода. На сутринта управникът разкопал яма и от нея бликнала вода. На същото място той открил мраморен барелеф на св. Георги. Мюсюлманинът пил от водата и оздравял. Заради Божия знак приел християнството и съградил в имота си манастир, в дар на светеца. Дори станал негов игумен.

Силата на светеца може и камък да накара да порасне и в това вярват всички поклонници в манастира „Св. Георги Победоносец“ в Горни Богров край София. Легендата носи, че камъкът е от Йерусалим и е оставен от кръстоносци, а манастирът е изграден край него, защото още от началото се вярвало, че расте и лекува. В двора на обителта има и аязмо, открито през 2004 г. от послушницата Сийка. Тя получила съновидение от самата Богородица, че в двора има лечебна вода и посочила точното място, където да се копае. Оттам наистина бликнала вода. Течността била изследвана и било установено, че е идентична с тази от Мъртво море.

Икона посочила къде да е Гложенският манастир

Гложенският манастир е един от най-известните у нас и може би единственият, чието място е определено от чудотворна икона. В селото имало храм с образ на св. Георги, на който хората се кланяли, но често ликът му изчезвал, а монасите намирали иконата на едно и също място – отсрещния хълм. Така и решили да построят манастира там. За мнозина светата обител е една от най-чудатите и запомнящи се. Издигната е като крепост, а църквата е изписана богато със стенописи. Панорамните гледки от манастира са разкошни. Но при хубаво време. Защото в лошо дори самата света обител е обвита в мъгла.