Имам една мечта

Стояха в ателието и той й показваше картините, с които щеше да участва в новата си изложба. Беше надминал себе си, тя познаваше създаденото от него до този ден, и платната му с масло, и чудесните му акварели, и малкото портрети на хора, които бе рисувал. Сега не откъсваше погледа си от новите, опреди до стената, различни по големина, но всичките сияеха от богатството на цветове, които преливаха неусетно един в друг. Все още не проговаряше, само преглъщаше, поела толкова много багри и светлина. Можеше да различи неговия рисунък между хиляди други, бе различен, топъл, лъхаше на земя и на небе, на слънце и на птици, на животни и на забрадени отрудени жени на полето, приведени над хляба или вградени в стени, както може би някога е било, а може и да не е било…

Прочети цялата новина http://www.eurochicago.com/2018/05/mechta/

Свързани новини: