- Доц. Джумалиева, увеличават ли се оплакванията на хората и по колко жалби получавате годишно в комисията?

- Броят на жалбите в Комисията за защита от дискриминация през годините се влияе конюнктурно от обществено-икономическите условия, от определени акценти и промени в различни сфери на обществения живот, от специфични промени в нормативни и поднормативни актове в здравеопазване, образование и т.н. Затова през различните години е различен и броят на постъпилите оплаквания. През 2017 г. те са 645, а решенията 450.

- Кой групи се чувстват най-дискриминирани и с какви проблеми най вече се чувстват засегнати?

- Това са представителите на уязвимите групи – хора с увреждания, хора от различни етноси и др. Преобладаващи през годините са жалбите на хората с увреждания. Те най-често са заради недостъпна среда. Перманентно през годините комисията е налагала имуществени санкции на банки, учебни заведения, хотели, заведения за обществено хранене, увеселителни паркове, офиси на търговски дружества, търговски обекти, общини и т.н. заради нарушаване на закона и недостъпна среда. Хората с увреждане често са обект на дискриминация и в сферата на заетостта. Когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия или вече назначения служител, тогава настъпва промяна и като отношение, и като обещание за наемане. Става дума за тормоз на работното място спрямо тези хора, дори и вербален, който уронва достойнството на потърпевшия. Може да има предложения за доброволно напускане, създаване на враждебна среда сред колегите, които са зависими от работодателя, заплахи, липса на допълнително материално стимулиране, тенденциозно създаване на недостъпна среда – неприспособени тоалетни, спрени асансьори и т.н. Перманентни са жалбите до КЗД от сдружения на хората с редки болести заради твърдяна от тях дискриминация спрямо тези болни. Основно е оплакването от невключване в реимбурсния списък на определено скъпо лекарство и липсата на субсидирането му от държавата. Десетки са постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести. Налице са оплаквания в Комисията за защита от дискриминация, касаещи лечението на онкоболните в държавата, в това число животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия, индикират за необходимост от цялостното привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище.

- Всъщност в края на 2017 година обявихте, че започвате проверки за достъпността на сградитеза хората с увреждания. Докъде стигнаха проверките и има ли резултати от тях?

- Да, през декември 2017 г. поставихме началото на Национална „Достъпна България“. Причината е, че години наред проблемите на хората с увреждания в сферата на достъпната среда остават нерешени. Освен това съгласно Закона за защита от дискриминация КЗД има правомощията да започне решаването им. В момента текат масирани проверки в цялата страна, като в столицата са набелязани най-много обекти. Обследват се за достъпност обществени сгради, сградите на районите към Столична община, банки, заведения за обществено хранене, офиси на мобилни оператори, аптеки, застрахователни дружества, културно-информационни центрове. Предстои проверка в офисите на електроразпределителните дружества. Резултатите ще са ясни през месец май, като ще бъде обявен броят на образуваните преписки за констатирани нарушения.

- Един от последните казуси, с които КЗД се занимава, е правилата за първи клас. Според васвъвеждането на уседналост дискриминация ли е?

- Родител от София се оплака от принципа на уседналост за бъдещите първокласници. Той съобщава, че в измененията на Наредба №10 на МОН за организацията на дейностите в училищното образование, публикувани в ДВ бр.77 от 26 септември 2017 г., а именно член 43, ал.3, са заложени дискриминационни текстове. Според него въвеждането на критерий уседналост по никакъв начин не кореспондира с целите на образователната система, а именно качество и достъпност, и е дискриминационен по своята същност. Преписката, която бе разпределена в петчленен разширен състав за множествена дискриминация, е обявена за решаване, а дали въвеждането на критерий уседналост води до неравно третиране, това съставът по преписката ще реши.

- Друго решение на КЗД е това за изучаването на право в задочна форма на обучение. Имашели обжалване от страна на някоя институция?

• - Комисията се самосезира по доклад на неин член заради нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право" и професионална квалификация „юрист", в сила от учебната 2018 - 2019 г. Според вносителя на доклада се поставя ограничително условие за лицата, които биха искали да се обучават по специалност „Право" в задочна формата на обучение, което ограничение представлява форма на непряка дискриминация по признаци „лично положение”, „имуществено състояние“, „възраст“ и „увреждане“. Ние дадохме задължително предписание за преустановяване нарушението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като се предприемат всички възможни и необходими мерки за възстановяване на първоначалното положение за въвеждане и продължаване на обучението по специалност „Право“ в задочна форма на обучение наред с редовната. Решението на комисията е обжалвано пред съда.
  
  - Има ли жалби за дискриминация на етнически признак и промяна в тенденцията?

- Постановените решения през 2017 г. по признак етническа принадлежност са 62, като 33 са постановени от първи заседателен състав, специализиран по този признак, и 29 са постановените решения по същия признак от 5-членен заседателен състав за множествена дискриминация. В образуваните производства преобладават оплакванията, свързани преди всичко с твърдяно слово на омразата в медиите, като тези оплаквания през последните години са тенденция. Жалбоподателите са убедени, че този начин на говорене създава застрашителна среда и засяга честта и достойнството на личността на основата на признак етническа принадлежност. Също така хората засягат въпроса с ромските сватби на открито. Други жалби касаят твърдяна дискриминация в междусъседски отношения, както и в сферата на заетостта или сочат дискриминационни похвати при провеждане на конкурс за работни места. Има жалби за отказ да бъде ползвана услуга заради етноса на клиента – недопускане до басейн, до ползване на водно колело, до заведение. Налице са и жалби на затворници, които твърдят, че са дискриминирани заради етноса, към който принадлежат.

- От какво още се жалват лишените от свобода?

- През годините има оплаквания от различен характер. Например лишен от свобода се жалва, че в болницата на затвора му отказали лечение, а той е със 100 на сто изгубена трудоспособност с решение на ТЕЛК, с неподвижни долни крайници и пожизнена необходимост от чужда помощ. Твърди, че не получавал адекватно на състоянието му лечение в болницата на затвора. Друг жалбоподател се оплаква от това, че бил лишен от възможността да завърши 4-и клас, докато изтърпявал присъдата си. В друго оплакване лишеният от свобода заявява, че въпреки многократните искания до началника на затвора, храната, която му се давала, не била съобразена с изискванията на неговата религия. Жалба на лишен от свобода касае липсата на осигурено полагане на обществено полезен труд от негова страна, като по този начин не може да се намалява срокът на неговото наказание. В жалбата до КЗД лишен от свобода счита, че е дискриминиран спрямо лишените от свобода в други затвори, които гледат всички кабелни канали, а в затворът, в който той изтърпява наказанието си, се предоставя за гледане само един канал.

- По какъв начин още работодателите нарушават правата на служителите си?

- Както вече споменахме, хората с увреждания много често са обект на дискриминация. В динамиката на съвременния пазар на труда лице на определена възраст може да срещне затруднения при намиране на работа, защото някои работодатели предпочитат кадри, които например се вписват по-лесно в млад екип или имат компютърни или технически умения, характерни за по-младите. В същото време в обявите за работа е противозаконно да се посочва, че въпросният работодател търси кандидат, който е под определена възраст. Напоследък има оплаквания от бъдещи майки или от млади жени, върнали се от отпуск по майчинство. Върналите се пък на работа млади майки често са обект на неравнопоставеност при възможностите за повишаване на квалификацията и заплатата, в опита да бъдат игнорирани, да им се създаде такава работна среда, която да бъде тормоз за тях и да ги принуди да напуснат. През годините също има жалби по признак

етническа принадлежност, свързани с достъп до заетост, упражняване правото на труд, равно заплащане и прекратяване на трудовото правоотношение. Периодично в комисията постъпват жалби и сигнали за дискриминация на работното място по признаците синдикална и политическа принадлежност.

В образуваните преписки в комисията по оплаквания от сексуален тормоз в повечето случаи работната среда е мястото, където се случва всичко това. Ако деянието се извършва от ръководител към подчинен, както е в повечето случаи, без да се изключва и посегателство между колеги, почти винаги се създава враждебна, застрашителна, унизителна среда, която накърнява достойнството на пострадалия. Често хората с различна сексуална ориентация също са обект на дискриминация на работното място.

Визитка:

Магистър по право, доктор и доцент по научна специалност „Международно частно право“

Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“

Завършила е курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право

Има над 60 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията