САЩ ясно определят съотношението на силите в света на икономиката. Наложените на 6 април санкции за кратко време принудиха руски предприемачи да паднат на колене. След Виктор Векселберг, който намали дяловото си участие в швейцарската фирма за помпи “Зулцер”, се огъна и Олег Дерипаска. Милиардерът възнамерява да се откаже от контрола  върху собствения си конгломерат En + и така над 150 000 заети да бъдат избавени от финансови тегоби, коментира Кристиан Щайнер* под заглавие "Санкциите срещу Русия са голям успех за американците".

Между другото En + държи 48 на сто от акциите на «Русал». Със забранителния списък правителството на президента Тръмп успя не само да доведе до екзистенциална криза втория по големина производител на алуминий в света, а и е в състояние да решава кой да контролира «Русал», един от стратегически най-важните концерни в Русия.

Компанията "Русал" на Дерипаска моли САЩ да свали санкциите

Понастоящем Москва гледа безучастно. Руският отговор на санкциите в най-добрия случай е безшумен и се възприема като безпомощен. Наред със забраната за внос на уиски и цигари от Страната на неограничените възможности се предвижда забрана за внос и на американски медикаменти. Така обаче Кремъл най-много ще навреди на собственото си население.

Попитан по темата, председателят на Думата заяви по телевизията цинично, че болните руснаци вече трябвало да се лекуват с кора от дърво и сок от бял трън.

Рогозин призна: Застрелваме се в крака с контрасанкциите срещу САЩ

Но не само населението би трябвало да се замисли. И други собственици на фирми и магнати са заплашени да ги сполети съдбата на Дерипаска. Милиардерът, смятан за доверено лице на президента Владимир Путин, изгради алуминиевата си империя от развалините на Съветския съюз и снабдява с метала си и много европейски клиенти. Но и международните му връзки не можаха да го защитят. Знакът на американците е еднозначен. Всеки може да попадне в следващ списък и Москва не е в състояние да помогне.

*Кристиан Щайнер завежда ресор “Икономика” на реномирания швейцарски всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията му. Преводът е на Клуб Z.