Какво ще се случи с икономиката на България при влизане в еврозоната? Анализ на ИПИ

Институтът за пазарна икономика публикува доклад, анализиращ ефектите за икономиката на България от присъединяване към ERM II и еврозоната.

Той е изготвен с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП г- жа Ева Майдел.

Публикуваме резюмето с незначителни съкращения.

Заглавието е на редакцията.

Страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, но не и основателен. Различни изследвания на ЕЦБ, ЕК и др. показват, че в част от присъединилите се страни не се отчита увеличена инфлация от приемането на еврото. В страните, където може да се говори за инфлационен ефект, той е минимален и не надхвърля 0,3 процентни пункта. Т.е. дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент.

Притесненията за забавяне на растежа или за разхлабване на фискалната дисциплина също не са оправдани. Сравнението между страните от Централна и Източна Европа, които са влезли в еврозоната, и тези, които не са показва, че няма негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната. Например през 2017 г. петте страни от региона, влезли в еврозоната, ускоряват растежа си и достигат среден темп от близо 5%, докато Полша, Чехия и Унгария растат с около 4%. Показателен е примерът на Словакия, която е в еврозоната, и съседна Чехия, която не е. Словакия превъзхожда Чехия по темп на икономически растеж през периода на членство в ERM II и през периода на членство в еврозоната.

Що се отнася до бюджетната дисциплина, често се дава за пример Гърция като страна, която е влязла в еврозоната в добро състояние, а после се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция показва, че страната никога не е била в добро фискално състояние, а винаги е била сред „лидерите“ по най-висок дълг и дефицит – и преди, и след членството. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия винаги е имала дисциплинирана фискална политика. Всъщност страната ни е номер едно в целия ЕС от гледна точка на общ спад на държавния дълг между 1997 г. и 2016 г. Икономиката на България може само да спечели от присъединяване към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, така и дългосрочни. Положителните ефекти за икономиката ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване към зоната на общата валута.

Например покачването на суверенния кредитен рейтинг в повечето страни се наблюдава още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново покачване на рейтинга обикновено следва и при официалното приемане на еврото.

За България S&P’s неотдавна обяви изрично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишаване на рейтинга на страната. Вдигането му ще доведе и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.

Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще и даде тласък за реформи. Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 до 2007 г. беше най-доброто от гледна точка на икономически растеж в цялата история на страната именно заради бързите и мащабни реформи и напредването на преговорите. Близо 95% от преките чуждестранни инвестиции влязоха в България, след като страната получи покана за започване на преговори през 1999 г. Подобен положителен ефект можем да очакваме и от процеса на подготовка за членство в ERM II и еврозоната.

Продължава на стр. 2

---

Продължава от стр. 1

От гледна точка на неотдавнашните събития в българската банкова система, присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната би било сред сериозните позитиви за икономиката.

Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки. Надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.

Влизането в еврозоната означава и достъп до общите фондове на еврозоната – 700- милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки, евентуално и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ.

Това намалява драматично рисковете както за банковата система, така и за фиска, и е своеобразна застраховка в случай на кризи.

По-лесното преминаване през кризи за страните от еврозоната се вижда ясно от скорошния опит на България и страните от еврозоната. От една страна, икономическата и финансова криза доведе до по-слабо увеличение на лихвите по кредитите в страните от еврозоната в сравнение с България. При последвалото възстановяване се наблюдава същото – лихвите по кредитите в еврозоната намаляха значително по-бързо в сравнение с тези в България. Това показва, че бидейки извън еврозоната България понася кризите по-тежко, а възстановяванията са значително по-бавни. С други думи, присъединяването към единната валута би спомогнало за намаляването на силата на външните икономически шокове за страната, както и за по-бързо възстановяване от тях.

Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи.

Само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година, което е почти 1% от БВП. Това е три пъти повече от размера на данък дивидент и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата наполовина.

Присъединяването към еврозоната се очаква да доведе и до намаление на таксите по банкови преводи към страни от еврозоната. В момента средната банкова такса за такива трансфери е около 20 евро, а в еврозоната тези такси в повечето случаи са нулеви или близки до нулата.

Това означава спестени разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Разбира се, членството в еврозоната означава и участие на страната в спасителните механизми на еврозоната, както и заплащане на такса за надзор от българските банки. Що се отнася до вноската на България в Европейския механизъм за стабилност, по наши изчисления тя би била около 1% или 2% от БВП в зависимост от степента на икономическо развитие на страната към момента на влизане в еврозоната. Тази сума е напълно поносима цена за „застраховката”, която ЕМС дава на всяка страна членка и е сходна с излишъците по бюджета на страната последните 2 години, т.е. би била лесно платима от бюджетна гледна точка.

От България ще се очаква също да поеме гаранция за допълнителна вноска от порядъка на 15% от БВП, но тази гаранция ще се задейства само при нова тежка фискална или банкова криза в еврозоната.

Влизането в еврозоната ще наложи плащането на надзорни такси от банките към ЕЦБ, които за повечето български банки биха били символични - няколко хиляди евро на година. Но това е много вероятно да се случи и без влизане в еврозоната, тъй като тази практика за финансиране на надзорни и регулаторни органи чрез такси се разпространява и извън еврозоната.

ERM II не се е разширявал от повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България тъкмо излезе от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, съвсем наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС. Всичко това е индикация за много по-благоприятен международен имидж.

Еврозоната непрекъснато се променя, като този процес се ускори след кризата. И в момента има редица предложения за промени - например за създаване на отделен бюджет на еврозоната и на отделен парламент. Ако те бъдат приети, ще изключат страните извън еврозоната от вземането на решения и от достъп до средства.

Дори по-ограниченото предложение за създаване на отделно перо за еврозоната в общия европейски бюджет ще е за сметка на структурните и кохезионните фондове и целта е средствата да се използват за страните от еврозоната.

Т.нар. Еврогрупа – финансовите министри на страните от еврозоната и нейният председател – става все по-влиятелна и много решения се вземат там без участие на останалите финансови министри от ЕС. На практика еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости, като на втора скорост ще бъдат тези извън еврозоната. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната.

Изпусне ли се моментът, може да се наложи да се чака дълго за следващ благоприятен случай.

Целия доклад вижте ТУК.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi/kakvo-shte-se-sluchi-s-ikonomikata-na-balgaria-pri-vlizane-v-evrozonat-679908.html

Свързани новини: