05/03/18 10:43
(transmedia.bg)

Петър Москов – крив, прав и донякъде убедителен

 

Да, парите от ТЕЛК (за тежко болни и хора с увреждания) трябва да отиват при тежко болните и хората с увреждания, а не при леко болните и при тия без увреждания, както се случва не понякога, а доста често.

Да, целта на занятието (в случая на парите от ТЕЛК ) е хората да си върнат трудоспособността, за да могат да изкарват пари, а не да се поддържа зорлем леката им болнавост,  или уврежданията им (ако ги имат).

Тук Москов е изцяло, напълно, неоспоримо прав.

И за други неща, чисто лекарски, лекарско-министерски, или свързани с промени в здравеопазването е прав, макар и може би не чак дотам изцяло, напълно и неоспоримо.

Само че защо отдава своята правота на десно-консервативните си виждания, а не на здравия разум, не е съвсем ясно. Може да се предполага обаче. И се предполага. Предполага се, че иска да се разграничи от хората (някои от които бивши негови приятели и съмишленици) на Демократична България – ДСБ плюс „Да, България“ плюс още нещо си там, като им вмени либерално – зеленикаво- левичарски уклони. Те може и наистина да си имат такива уклони, примерно либерални в лицето на Радан Кънев или пък зеленикаво-левичарски в лицето на Христо Иванов. Само че и двамата – и Радан, и Христо, никога  не са се изказвали в полза на някакво парично разпределение от ТЕЛК към леко болните или неувредените.

Обяснението на това противоречие у Москов е сравнително лесно. Призивът му е „аре у лево”. Демек десните – при мен, а левите (няма нищо лошо, че са леви, България има нужда от такива, хитра усмивка) – у „Демократична България“.

И да, напълно е прав уважаемият господин Петър Москов, че левите, или ония с левичарските уклони са му попречили да направи толкова нужните десни реформи в здравеопазването. Напълно убедителен е, когато казва „а”,  уважаемият господин Москов. Толкова убедителен, че въобще не се забелязва, дето забравя да каже и „бе”. „ Бе” като Бойко. Или като Борисов. Щото не Филанкешията му попречи да си довърши преобразуванията. Нито Радан, нито Кънев, нито Христо, нито Иванов. Бойко му. Борисов. Или поне той носи отговорността за прекъснатото му и недовършено министерстване. Следователно, значи Бойко Борисов е левеещият либерал, или либералстващият левичар. Или човекът, който не може да си постави ясни цели, що се отнася до реформите в здравеопазването и затова те все не се получават. Или който не е в състояние да намери подходящ здравен министър да му ги направи. (Навремето  беше намерил един министър /ка/ при едно кръстовище. Та сега, като си отиде Москов,  май ще трябва да търси министри на друго кръстовище).

Добре, да приемем, че говоренето срещу Бойко е непроизводително, та затова господин Москов си спестява „бе”-тата. Да приемем, че с такова говорене не се достигат политически цели. Да приемем, че водачите на „Демократична България“ олицетворяват това твърдение. Нужна е значи по-инаква политика. Политиката на Москов. Която означава да не се закача  Бойко, нито да се ръчка прекалено, ами де се използват властта и влиянието му за смислени промени там, където е възможно.

Хитро, рийшли иначе. Само че се оказа невъзможно. Борисов не е човек, който може да бъде използван. Той е човекът, който използва. Най-много да бутне някоя аванта с щедрото„аре влачи”, когато съответните преобразувания/реформи не засягат по някакъв начин положението му. Само че те няма как да не го засегнат по някакъв начин. И потвърждение за това е тъкмо политическо-административната съдба на Москов.

Чиито превратности могат все пак отново да го изтласкат нагоре благодарение на две-три нашенски си явления.

Първото явление е дълбоко, същностно, непризнато и печално. То се просмука бавно и неусетно, но в същото време някак неизбежно и дори мощно в демократичните български среди на България.

Нарича се примирение. Явление наистина печално, но пък в същото време някак отпускащо (няма смисъл да се пънем), животоспасяващо (няма смисъл да си бухаме главите в стената) и целесъобразно може би дори. Да се пънат и да си бухат главите в стените по-младите, свежите и твърдоглавите. Глишев, Генов и подобни им.

Защото.

Става все по-ясно, че Бойко Борисов не може да бъде катурнат. Нито с улични напъни, нито с политически, нито отвън, нито отвътре. И дори да бъдe катурнат, идват по-лошо –  путинистите и путиняците.

Все по-ясно става, че олигархията ще се задържи още дълго на власт. Може би повече от едно поколение.

Предвиждане, което би могло да бъде обозначено с една красива политкоректно – подмазваческа дума.

Стабилност. Добре звучи, нали?

Второто явление е свързано с първото. А също с разните му състояния, превъплъщения, ипостаси и метаморфози. На Петър Москов и на другите остатъчни десни и полудесни. Ако Москов и бившите му съмишленици не се сещат за какво става дума, нека си припомнят предизборните обещания на Реформаторския блок. Страшни условия за общо управление с Бойко Борисов. Ако не ги изпълни- извиване на ръце. Предсрочни избори, най-много до две години. Нова конституция. И въобще майтап. Като част от този горчив майтап е изненадващото обстоятелство, че в най-новите ни политически летописи никой не е лъгал предизборно така, както лъгаха и излъгаха реформаторските блокари. Може би с изключение на Сакскобургготски.

Всички тези ипостаси  (харесва ми думата, кво) на Москов и на реформаторските блокари търпят различни тълкувания и определения. Като например.

Нагаждачество. Здрав разум. Хитрост. Предателство. Исторически компромис.  Способност да откликваш на всенародните тежнения. А също и дрън-дрън ярина. Та ако десните хората  предпочетат „здрав разум”, вместо „предателство”, или пък „способност да откликваш на всенародните тежнения”, вместо нагаждачество, то Москов може да се върне в политиката с бяла престилка и нов стетоскоп.  Което, ако пренебрегнем ипостасите, предателствата, здравия разум, нагаждачеството, откликването на всенародните тежнения и въобще спорното място на нравствеността в политиката, никак няма да е лошо. В края на краищата. Защото по-добре Москов, отколкото Марешки. Или Слави Три. Или онова там, как му викаха… абе дето се лендзеше по телевизора, а после стана европейски депутат.

И при всички случаи по-добре консервативно-патриотски сговор Москов – Валери Симеонов, нежели сегашния патриотаро-руски Каракачанов – Сидеров.

Още повече, че Москов притежава едно предимство, което малцина български политици притежават. Може би само Бойко Борисов го има. Харизма. Тоест обаяние. Умение да убеждаваш. Което предимство Москов би могъл да използва за да убеди широките простонародни, че ипостасите му не са били предателство, а здрав разум, исторически компромис, или нещо подобно.

И още една привлекателна, че дори и трогателна донякъде политическа проява на Москов. Не се присламчи към други партии, както се предполагаше. Реши сам да си прави такава. Достойно.

И един съвет. Добър съвет. Пък и безплатен. Някой пиар би поискал за него три хиляди лева примерно.

Куртулисай се, уважеми Москов, от консервативно-либерално-зелено-червено-лево-десните определения. Имат наистина малко смисъл, но довреме.  Пък и нали в предишните си ипостаси твърдеше, че не иде реч толкова за борба между леви и десни, а за борба на свестни срещу несвестни, майтап.

Дребнаво е това. Непроизводително е. Кой щял да прилапа остатъчните парчета демократична пица. Да привлече, приласкае и спечели остатъчните парчета от 300 000 мислещи гласоподаватели.

Можеш повече, драги Москов. Отправяй си посланията към всичките съвкупни широки простонародни маси, както го прави Бойко Борисов. Това без насмешка. Той трябва да ти е летвата, ако искаш политическото ти завръщане наистина да има смисъл, пък и да стане с гръм.

И още един съвет…Ама всъщност…стига благотворителност. Само една молба накрая – без трикове, моля, ако може. И в общоприетия и в личностния ипостас на думата.

Аре.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване