Брюксел ще има право да спира финансирането за страни, които не издържат нов тест за "върховенството на закона". Това предвижда първият план за разходите на Европейския съюз след "Брекзит", пише британският в. "Таймс", цитиран от БТА.

Европейската комисия представи бюджет в размер на 1,3 трилиона евро за 2021-2027 г., който се опитва да запълни празнината, оставаща в хазната на ЕС след напускането на Великобритания, но може да задълбочи разделенията в общността заради предизвикващи разногласие въпроси като бежанските квоти и съдебната независимост.

След моркова Брюксел взе тоягата заради Полша и Унгария

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който очаква подобни битки, както и спорове за разпределянето на брюкселския пай, призова членовете да проявят солидарност в идните месеци. Той настоя, че новият бюджет е "възможност да оформим своето бъдеще като нов амбициозен съюз от 27 страни".

Планът обаче заплашва да институционализира вече увеличаващите се разделения между Изтока и Запада. Полша и Унгария оглавяват протести срещу искането финансирането да бъде в зависимост от това дали страната ще издържи новия тест за "върховенство на закона".

Предложението, определено като "съществено нововъведение", има за цел да попречи на страни от някогашния източен блок да нарушават демократичните свободи и да ги принуди да зачитат бежанските квоти на ЕС под страх от загуба на финансирането от Брюксел.

Идеята има силната подкрепа на Франция, Германия и Холандия, но много източноевропейски страни са недоволни от това да бъдат принуждавани да приемат западноевропейския съдебен модел.

Унгария и Полша, които вече открито се разбунтуваха и отказват да прилагат мигрантските квоти на ЕС въпреки решенията на Съда на общността, почти със сигурност са в нарушение на новите изисквания, което значи, че могат да наложат вето на бюджета, пише "Таймс".

Полша е в спор с ЕС и заради реформата на Конституционния си съд. Румъния също е предупредена заради съдебни реформи, отбелязва вестникът.