Северна и Южна Корея имат фундаментално противоположни икономически и политически системи и идеологии. Имат и големи оръжия, насочени към противника. Нито една от двете страни няма причини да вярва на другата, че няма да се опита да се възползва от хаоса при евентуално обединение между двете. И липсата на доверие няма да изчезне скоро. Истинско обединение би изисквало изключителна смелост от страна на лидерите и в Пхенян, и в Сеул, които трябва да пренебрегнат краткотрайните негативни последствия и да поемат огромен риск в дългосрочна перспектива.

Ким и Мун пресякоха границите (ВИДЕО+СНИМКИ)

Подобни са причините само две модерни държави да са постигнали мирно обединение след преговори. Едната е Йемен през 1990 г., но историята й след това не е нещо, което някой би искал да повтори. По-обнадеждаващият пример е Германия, който се обединява същата година. Преди да бъдат разделени и Германия, и Корея са единни в културно, езиково и етническо отношение. И двете по-късно стават заложници на съперничеството за надмощие между състезаващите им се половини. И двете са заобиколени от страни, които предпочитат те да останат разделени. И двете имат американски оръжия в едната си половина. И както Северна Корея, Източна Германия претърпя огромни загуби от загубата на съветската помощ.

В много аспекти обаче Федерална република Германия и Германската демократична република бяха в по-добри позиции за обединение. До 1991 те са много по-интегрирани помежду си, отколкото двете Кореи са днес. Източна Германия никога не прие подобен на севернокорейския тоталитаризъм и колективизъм. Тя никога не е извличала легитимността си единствено от риториката за враждебността на външните сили.

Ким Чен-ун и Тръмп се срещат в демилитаризираната зона

Икономическите диспропорции между Северна и Южна Корея са много по-големи. До 1991 г. западногерманците са два до три пъти по-богати от източните си съседи. Южнокорейците днес са между 12 и 40 пъти по-богати от севернокорейците (по-точни сметки не са възможни заради липсата на информация за Северна Корея). Обединението донесе значително по-малка тежест за Западна Германия, отколкото би донесло за Южна Корея, която освен това няма да може да разчита на външна икономическа помощ като тази за ФРГ.

Въпреки недоверието към обединена Германия, съседни страни като Франция и Великобритания приеха обединението в името на проекта за европейска интеграция, а НАТО и общия пазар бяха възприети като бариера пред германска доминация на континента. Нито една от близките в географско отношение до Корея страни няма подобна причина да толерира обединение, което ще доведе по-силна страна пред праговете им.

Въпреки царящата бедност Северна Корея доказа, че може да оцелее и без помощта на Съветския съюз. И въпреки че Пхенян не иска да бъде под китайски патронаж, тази жизненоважна подкрепа няма да стане ненужна скоро. А Китай има интерес да запази за Северна Корея ролята на буферна държава.

В резултат на това Северна Корея е по-вероятно да се възпротиви на обединението, ако не харесва условията. За сравнение, Западна Германия и нейните съюзници успяха постепенно да примамят източногерманците от СССР, който не можеше да си позволи да продължи да дава големи помощи на своите сателити. Западна Германия на практика абсорбира Източна. Северна Корея обаче няма да се даде толкова лесно. И има на своя страна Китай и ядрените си оръжия.

*Анализът е публикуван в “Джиополитикъл фючърс“. Преводът е на Клуб Z.