Проектът на доклада за сделката за ЧЕЗ, изготвен от временната комисия в 44-ото НС, не се хареса на депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Воля", които поискаха изводите и констатациите в него да се преработят. Така докладът, приготвен от шефа на комисията Жельо Бойчев (БСП), ще се ремонтира от работна група, която ще трябва да спази крайния срок, в който да го представи - 10 май. 

Основният извод, който се налага от документа, е, хаотични действия на изпълнителната власт и лоша работа на българските институции, които си прехвърлят отговорността или просто я избягват.

Следващата седмица изтича срокът, в който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да се произнесе по внесените от кандидат-купувача на активите на ЧЕЗ в България - "Инерком", документи за разрешение на сделката. На 23 февруари т.г. "Инерком България" има подписан предварителен договор за продажба с чешката държавна компания ЧЕЗ и срок от 9 месеца сделката да приключи.

Кандидатът за ЧЕЗ-България нямал пръст в искането за новата цена на тока

Като аргумент за неприемането на доклада Делян Добрев (ГЕРБ), Димитър Лазаров (ГЕРБ) и Валентин Николов (ГЕРБ) изтъкнаха частта му с констатациите и препоръките, като дадоха за пример критиката, отправена към приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРД) в периода 2003-2005 и последвалата продажба на миноритарните дялове в тях, извършена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов. "Неприемливи изводи за приватизацията на ЧЕЗ", по думите на Лазаров, според Делян Добрев някои текстове са "притеснителни", а според Николов ГЕРБ са "смутени от някои препоръки". Към гласуването за отлагане на приемането на доклада се присъединиха и народните представители от ДПС и "Воля".

Какво ядоса управляващите

Според проектодоклада, при продажбата на 67% от ЕРП-ата, извършена при кабинета "Сакскобургготски" (НДСВ-ДПС), продажата е била осъщестена "без ясна регулаторно-правна рамка". Това, впоследствие, довежда до спорове между държавата и чуждестранните инвеститори.

Продажбата на пакетите от остатъчни акции по време на първото правителство на Борисов - през 2012 г., не допринася за коригирането на установените вече слабости, а напротив - задълбочава ги, констатира проектът, изготвен от Бойчев и експертите. Констатира се, че тези сделки водят и до риск от последващо придобиване на ключови за националната сигурност предприятия от дружества, които не отговарят на основната цел на приватизационната стратегия - "силни и опитни стратегически инвеститори, които да инвестират и управляват електроразпределителните предприятия дългосрочно".

За продажбата на остатъчните дялове от 33% няма решение на МС, те просто са прехвърлени на Държавната консолидационна компания (създадена по идея на първия министър на финансите на Борисов - Симеон Дянков, бел.а.), която се занимава със сделките и където постъпват средствата, обясни Жельо Бойчев.

И още констатации:

"Инерком България" не отговаря на изискванията за "опитен стратегически инвеститор" и на нито един от критериите, заложени като изисквания към инвеститорите през 2004 г.; "Инерком България" не са обяснили по какъв начин и откъде ще осигурят необходимите средства за закупуване на 7-те дружества на ЧЕЗ България; Запитаните от комисията кредитни институции са отказали информацията, необходима за изясняване на въпроса, само Първа инвестиционна банка е признала, че е готова да финансира сделката с до 80 милиона евро.

ПИБ потвърди, че е имала интерес към сделката за ЧЕЗ

Директно по управляващите бият и други от изводите като: непоследователно и хаотично поведение на българското правителство по сделката (като пример е посочена заявената, но негласувана оставка на министъра на енергетиката, както и рязката промяна на позициите от искане за пълен контрол върху сделката до отказ от всякакво участие); твърдението на Бойко Борисов от 27 февруари т.г., че не е запознат с процесите по придобиването на ЧЕЗ не отчитат регулярните информации, които е получавал от службите за сигурност и други "компетентни институции" за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциални купувачи; твърденията на Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, че ЧЕЗ са предлагали на държавата да закупи активите противоречи на уверенията на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупят дружеството.

Офшорното финансиране на Гинка не притеснява ЧЕЗ

Бойчев заяви, че при работата по доклада са "погазени конституционните права на българските граждани", тъй като на комисията е отказвана информация с аргумента за "професионална тайна", "търговска тайна", "банкова тайна" и т.н. Не може при сделка, която засяга националната сигурност на станата, да има подобни откази, ще предложа такава информация да се изисква от председателя на парламента, заяви депутатът от левицата.

Парламентът даде право на КЕВР да спира сделки като за ЧЕЗ

Гинка Върбакова заплаши да съди клеветниците и злосторниците (ВИДЕО)

Искаме да знаем гинките