Едва ли някой е изненадан, че господин Борисов сякаш не слуша редовно Чайковски. Но липсата на реакция срещу подигравателното и еснафско отношение на някои политици към музикантите от БНР трябва да навее смут и у най-големите оптимисти. Уви, времето на интелектуалците в политиката е отдавна погубено. Но нима културният ни елит е дотам обръгнал на униженията на дебеловратите? Ако е тъй: нацията е мъртва, да живее нацията!

Борисов възмутен: Извинявайте, 4 оркестъра – не знаех, че това работи БНР

Естествено, голяма врява се заформи преди дни, задето няколко души от никому неизвестния „Европейски младежки форум“ изразиха недоволството си от водката, която, изглежда, им е  била почти насила наливана в чашите. Коя именно европейска младеж представляваха тези правоверници, така и не стана ясно, но тяхната обвързаност с европредседателството явно им придаде особен ореол, понеже цяла седмица всички се занимаваха с несгодите им. Но все пак, медийните сблъсъци межу чиновниците и тези с чиновнически амбиции вероятно развличат публиката.

Европредседателство: "По български ги посрещнахме, с алкохол, полуголи жени..."

А какво да кажем за скучноватите музиканти, от чиито уста не излиза с такъв жар възмущение? Тях да оставим на свободния пазар, както вероятно би препоръчала г-жа Менда Стоянова (спомнете си за „просяците“ от БАН). Истински съчувствам за привързаността на г-жа Стоянова към свободния пазар, понеже последният съществува у нас само там, където не трябва - в културата. Да не забравяме, че превръщането на изкуството в стока предизвика невижданата трансформация, която, съвсем скоро след Борис Христов, ни поздрави с благочестивия лик на Азис. И докато това едва ли е засегнало чувствителността на нашенските политици, безмълвието на гражданския елит е необяснимо.

Музиканти от БНР на протест срещу недостойното заплащане

Опростяването на всичко до студена пресметливост и търговски обмен изобличава невежеството на възцарилия се навсякъде тесен специалист. Нему не е ясно, че за поддържането на високата цивилизация са нужни усилия. Ако за земеделеца и за индустриалеца първичната нужда от техните продукции е достатъчна, за културата гладът трябва непрекъснато да се създава. Именно по тази причина са нужни и националната телевизия и националното радио, които понякога единствени остават гарант на добрия вкус и онова, което наричаме обществени ценности. Не е необходимо, надявам се, да се прави сравнителен анализ на „Денят започва с култура“ и „Биг Брадър“, за да стане това очевидно.

Реакцията на Борисов към музикантите от радиото бе горчиво предсказуема. Може би е тъжно, че премиерът ни не слуша Чайковски. Но по-тъжното е, че онези, които слушат, сякаш са потънали в послушание. Във времената на анцузния политически елит, на кого да разчитат хората на духа, освен на подкрепата на себеподобните си?

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“