МОН дава 70 млн. лв. за 11 мащабни научни програми

Изключително амбициозен проект за национални научни програми обяви на 10 май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той свика нарочна пресконференция, за да представи 11-те проекта, които вече са публикувани за обществено обсъждане.

Общото финансиране за програмите е близо 70 млн. лв. от бюждета на МОН, като за една от тях е предвидена възможността то да нарасне.

"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)

е първата национална научна програма е. Тя ще се изпълнява до края на 2020 г., а общият ѝ бюджет е 7 300 000 лв. За 2018 г. са предвидени 2 920 000 лв., а индикативната стойност за следващите две е по 2 190 000 лв.

Темата чиста енергия за транспорта и бита е определена като стратегическа за икономическото развитие на България. Необходимо е научноизследователският потенциал и капацитет на страната да се мобилизира и координира, така че да се постигне качествено ново ниво на познанието в няколко взаимноприпокриващи се икономически сегмента: съхранение и преобразуване на възобновяема енергия, водородбазирани технологии и екомобилност, се казва в обосновката на министерството за програмата.

Предизвикателствата, към които е насочена тя, са получаването, съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия, водородно базираните технологии и еко-мобилност.

В програмата са включени следните приоритетни теми:

- съхранение и преобразуване на възобновяема енергия;

- електрически превозни средства и водородна мобилност;

- ефективни методи за улавяне и оползотворяване на СО2.

Втората национална научна програма е

"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"

Срокът на изпълнението ѝ е краят на 2022 г., а общият ѝ бюджет - 6 млн. лева. Те се разпределят по 1.2 млн. лева през всяка от годините.

През последните години България е засегната от бедствия, които отнемат човешки животи и нанасят значителни щети - наводнения, екстремни температури, бури, пожари, земетресения. Влошеното качество на въздуха е причина за част от смъртните случаи. Затова програмата предвижда разработване или усвояване на методики и провеждане на надеждни, изчерпателни и детайлни изследвания, в резултат на които се предвижда:

- картографиране на риска от екстремни сеизмични събития с голям период на повтаряемост, екстремни температури, лошо качество на въздуха и водите, бури, засушавания, порои, слани, градушки, обледенявания на съоръжения, наводнения, морски вълнения, пожари, свлачища, срутища, калнокаменни потоци, загуба на природни местообитания и други;

- изграждане на системи за прогнозиране на неблагоприятни и катастрофални явления;

- изграждане и развитие на системи за ранно предупреждение при бедствия;

- изграждане на системи за ранно предупреждение при изменения в екосистемите с елементи на риск за влошаване качествата на жизнената среда или загуба на важни биоресурси и други екосистемни услуги;

- изграждане на системи за подпомагане на действията при катастрофални явления и бедствия;

- формулиране на стратегически мерки за редукция на емисиите на вредни вещества в атмосферата с цел намаляване на здравния риск и неблагоприятното въздействие върху екосистемите.

- формулиране на дългосрочни стратегии и набор от мерки за превенция на неблагоприятни и катастрофални явления, влошаване на жизнената среда, загуба на биоразнообразие и екосистемни функции.

Третата национална научна програма е

"Здравословни храни за силна биокономика и качество на живот"

Тя ще се изпълнява до края на 2021 г., бюджетът ѝ е 6 млн. лева, по 1.5 млн. през всяка от годините.

Предвижда се в рамките на програмата да се проведат фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението в България.

"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото" (КИННППО)

е четвъртата национална научна програма. Изпълнението ѝ ще продължи до 31 декември 2020 г., а предвиденият бюджет е 4 млн. лева. През 2018 г. се отпускат 1.6 млн. от него, а за следващите две са заложени по 1.2 млн. лева.

Съхранението, поддържането и разпространението на българското културно-историческо наследство, запазването на националното самосъзнание и родовата памет на българите е в центъра на тази програма. За целта ще бъдат създадени интерактивни карти; онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес; програми за културно наследство. Ще бъде създадена и виртуална интерактивна платформа „Култура“, а хората ще имат достъп до резултатите от изследванията върху културно-историческото наследство. Програмата ще предоставя и иновативни форми за обучение за учители, студенти, ученици, българи в чужбина, бежанци.

Следва на стр. 2

---

От стр. 1

"Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността"

е програма №5. Тя ще се изпълнява до 2020 г. с бюджет 3 450 000 лв., разпределени така:

- 2018 г. - 1 350 000 лв.;

- 2019 г. – 1 050 000 лв. индикативна стойност;

- 2020 г. - 1 050 000 лв. индикативна стойност.

Целта ѝ е разширяване на участието на българската научна общност в европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество чрез: осигуряване на отворен достъп до електронната инфраструктура за екипи от учени и докторанти от различни научни дисциплини; оказване на компетентна подкрепа за научни приложения в ключови области като медицина и биоинформатика, екология и биоразнообразие, нови материали, транспорт, енергийна ефективност, хуманитарни и социални науки и др.; формиране на интердисциплинарни екипи, използващи най-съвременни постижения в информационните технологии; моделиране на процеси и явления с обработка на големи обеми от данни и сложни математически и компютърни модели; разширяване на участието на български научни екипи в европейски проекти и в научноизследователски програми.

Сред очакваните резултати са:

 Създадена обща научна инфраструктура и на критичен научен капацитет за цифров преход във всички области на обществото с избягване на дублирането на разходи и човешки ресурси за научни изследвания.

 Разработена научна методология и инструменти за високоскоростни компютърни изчисления, моделиране и симулиране за нуждите на изследване на климата, метеорологията, защитата на критични инфраструктури, екологията, транспорта, и др.

 Разработване на платформа и среда за дистанционно обучение.

 Разработена платформа за отворена наука и отворен достъп до резултатите от научните изследвания.

 Осигурена инфраструктура и методология за популяризиране и прилагане на съвременни средства за естествен език, за машинно самообучение, за семантични технологии, за извличане на данни;

 Разработени пилотни проекти за работа с тримерни модели на базата на съвременни информационни технологии за цифровизация;

 Създадени 3D принтирани модели за подпомагане и ускоряване процеса на преподаване и усвояване на знания за ученици с увредено зрение.

 Разработена система за сертифициран достъп до електронна инфраструктура за колективно ползване.

 Разработена система за непрекъснат мониторинг на електронна инфраструктура за колективно ползване;

 Предоставяне на профилирани услуги за информационна сигурност;

Шестата програма е озаглавена

"Електронно здравеопазване в България (е-здраве)"

Срокът за изпълнението ѝ е 31 декември 2020 г. За нея е определен бюджет от 2 млн. лева, като за тази година от тях се отпускат 800 хил. лева. През следващите две сумата е по 600 хил. лв.

Основната ѝ цел е подобряване качеството и своевременността на медицинската помощ при оптимизиране на разходите за информатизираните дейности и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.

Предвижда се:

1. Изграждане на базова функционалност за е-здраве чрез разработване на прототипи на информационни продукти, включително за предоставяне на услуги в реално време на пациентите и на медицинския персонал.

2. Създаване на Пътна карта за интегриране на наличната и традиционно събирана и обменяна информация в рамките на клинико-диагностичния процес.

3. Повишаване качеството на здравните услуги на участващите лечебни заведения чрез въвеждане на количествено измерими индикатори в рамките на прототипната разработка.

4. Създаване на прототипен демонстратор на диктофон за български език, специализиран за избрана медицинска област.

5. Разпознаване на реч на български език в медицинската практика в страната чрез използване на съвременни технологии с цел подпомагане на медицинските специалисти при изготвяне на документация.

6. Разработване на стандартизирани модели на конкретни предметни области с цел оценка на приложеното лечение.

7. Повишаване качеството на лечението и оптимизиране на разходите за провеждане на профилактика, диагностика и лечение на социално значими заболявания с помощта на информационна система за управление и анализ на големи масиви от данни.

8. Публични услуги за комплексна оценка на клиничната и икономическата стойност при приложението на лекарствени продукти в здравеопазването.

Сред очакваните резултати са:

- консолидиране на научното общество, свързано с приложения на ИКТ в медицината, и избягване на дублирането на разходи и човешки ресурси за научни изследвания;

- разработване на прототипи и демонстратори на базови функционалности на системи за електронно здравно досие и обмен на данни; диктофон за генериране на текстов запис на  български език в областта на медицината; пилотни приложения за проследяване и за оценка на ефективността на лечението;

- изработване на пътна карта за интеграция на събираната в страната медицинска документация и систематизиране на предложения за реализиране на електронното здравно досие на пациентите с използване на вече съществуващи записи;

Следва на стр 3.

---

От стр. 2

РЕПРОБИОТЕХ или "Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България"

е седмата програма, с бюджет 1.5 млн. лева и срок на изпълнение - 31 декември 2019 г.

Общата цел на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии. Специфичните цели са:

1. Използване криоконсервиран генетичен материал.

2. Подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди.

3. Трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии.

Програма №8 е

„Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България"

Тя трябва да бъде изпълнена до края на 2019 г. Общият ѝ бюджет е 5 млн. лева. За 2018 г. има 3 млн. лв., а за 2019-а - 2 млн. лв.

Основна цел на NAT тестването (Nucleic Acid Testing) на дарената кръв в трансфузионната система в страната е повишаване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, чиято сигурност отговаря на най-високите стандарти, съществуващи към момента в световен мащаб.

Повече от 2/3 от страните членки на ЕС използват NAT диагностика (извън задължителните минимални серологични изследвания), вкл. и страни извън ЕС - Турция, Сърбия, Албания, Хърватска, Украйна, Швейцария. Тенденцията е до края на 2018 г. NAT техниката да бъде включена към задължителните минимални изисквания за диагностика на дарената кръв във всички лаборатории на кръвните центрове в страните на ЕС.

Конкретните цели на програмата са:

- предотвратяване на загубите от унищожаване на скъпи преработени кръвни съставки, получени чрез иновативни методи и на заразени сборни пулове от човешка плазма за производство на лекарствени средства;

- скъсяване на т.н. „прозоречен период“ (времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв до 3-5 дни за вирусите HIV, HBV и HCV);

‐ прекратяване на изследванията на пуловете плазма чрез NAT в чужбина, което спестява финансови средства и време;

‐ намаляване на разходите за закупуване на реактиви за серологично изследване на антиген С при HCV инфекция (скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от повторни изследвания, извършени чрез серологични методи (също със скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от скъпоструващо продължително медикаментозно лечение на пациенти с трансмисивни инфекции от преливане на заразена кръв, особено с хепатит С (HCV).

Сред очакваните резултати са:

‐ разработване и въвеждане на молекулярния метод NAT (Nucleic Acid Testing) за изследване на донорска кръв за наличие на трансмисивни инфекции;

‐ приложение на молекулярния метод NAT тестване за диагностика на дарената кръв;

‐ създаване на база данни за разпространението на вирусните маркери на трансмисивни инфекции сред здрави лица – кръводарители;

‐ обработване и анализиране на сравнителните данни от диагностика с използваните понастоящем серологични методи (имуноензимен и хемилуминисцентен) и с молекулярния метод NAT – по отношение на специфичност, чувствителност и бързина на теста;

‐ повишаване на качеството и ефективността във взаимодействието с други лечебни заведения по отношение на ранно оповестяване от центровете по трансфузионна хематология (ЦТХ) на положителните резултати за трансмисивни инфекции, за провеждане на ранни клинико-лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти (вкл. гастроентеролози).

"Петър Берон. Наука и иновации с Европа (Петър Берон и НИЕ)"

е деветата програма. Тя ще се изпълнява седем години с по 1.2 млн. лева за всяка от тях.

Общата ѝ цел е да ускори реинтеграцията и/или кариерното развитие на перспективни учени в България.

Конкретните цели включват привличането, реинтеграцията и задържането на качествени учени; разработването на конкурентни и съвременни научни направления; подобряване на висшето образование в България, следователно и на нивото на квалифицираните специалисти; стимулиране на индивидиалния потенциал за иновации на високо ниво.

Следващата програма, №10, е

"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука (ВИХРЕН)"

За нея е определен 7-годишен срок на изпълнение. За първата година са заложени 1.5 млн. лева и е предвидено, че годишната сума може да нарасне двойно след третата година.

Програмата си поставя следните конкретни цели:

а) да разпознае индивидуалния потенциал за наука, иновации и привличане на финансиране;

б) да създаде благотворна институционална среда за самоорганизация на екип, иницииран от изследовател, за работа по изискванията на неговия проект;

в) да изгради административна и техническа подготвеност към институцията домакин за подкрепа на ефективно кандидатстване и за изпълнение на европейски и международни проекти.

"Млади учени и постдокторанти"

е последната, 11-а национална научна програма, подплатена с 15 млн. лева за всяка от трите години на изпълнение - 2018-а, 2019-а и 2020.

Целта ѝ е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени за осигуряване на качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа чрез съществено увеличаване броя на младите, които се посвещават на науката.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//nauka/mon-dava-70-mln-lv-za-11-mashtabni-nauchni-programi-680394.html

Свързани новини: