След малко повече от година европейските гласоподаватели ще се отправят към урните, за да изберат следващите членове на Европейския парламент. От това обаче косвено зависи и изборът за смятаната за най-висока политическа позиция в Брюксел – председателят на Европейската комисия.

Пътят към европейските избори през май следващата година е осеян с политически препятствия – френско-германските дискусии за реформата в ЕС, Брекзит, продължаващите дискусии около следващия многогодишен бюджет на ЕС.

Най-високият пост в Европейската комисия неизменно ще бъде част и от пазарлъка за други големи позиции, които ще останат свободни следващата година – тези на председателя на Европейския съвет, на върховния представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност и на президента на Европейската централна банка във Франкфурт, посочва "Политико".

ЕП одобри нови правила за финансиране на партиите

Освен това има различни мнения сред държавите членки за ролята на комисията. Докато френският президент Еманюел Макрон иска по-активна Еврокомисия (или поне официално), други, сред които няколко източноевропейски държави и Германия, са предпазливи към отстъпването на повече власт на Брюксел. Според тях, ако комисията получи повече влияние, те ще загубят част от своето.

Потенциални кандидати има много. Фаворитите обаче са малко. Председателят на Еврокомисията не се избира пряко, но има огромно влияние върху политиката на съюза. Какво трябва да знаем?

Как се избира председател на Еврокомисията?

Според Лисабонския договор кандидатът за председател на Еврокомисията трябва да бъде избран от националните лидери на Европейския съвет и предложен на Европейския парламент. При решението си те трябва да вземат предвид резултатите от изборите за Европарламент.

На практика обаче нещата са по-сложни.

Европарламентът въведе процедурата с "водещия кандидат" (Spitzenkandidat). При тази система всяка партия в Европарламента определя кандидат, който води листата. Претендентът, принадлежащ към партията, която спечели най-много гласове, след това бива препоръчан за одобрение от евродепутатите за нов председател на комисията.

Няма нищо законово обвързващо в процедурата с водещия кандидат обаче много национални правителства не я харесват, защото според тях по този начин им се отнема думата. Това може да доведе до сблъсък между институциите. Съветът вече заяви, че няма да се чувства задължен от процеса, а Европарламентът каза, че ще отхвърли всеки кандидат, който не е избран по системата за водещия кандидат. Според евродепутатите, ако наследникът на Жан-Клод Юнкер бъде избран по този начин, това ще придаде на поста му повече демократична легитимност.

На изборите през 2014 г. Европейската народна партия (ЕНП) номинира Юнкер за водещ кандидат, а социалистите – Мартин Шулц. Не всички бяха доволни, но Юнкер спечели позицията отчасти защото ЕНП, която получи най-много гласове, не можеше да определи друг кандидат.

Ако се следва процесът с водещия кандидат, избраният от Европейската народна партия и този път ще е почти сигурен победител. Но предвид че наследникът на Юнкер ще бъде избран от нов Европарламент с нов баланс на силите, всичко е възможно.

Кой кандидат е добър?

"Да владее много езици е явно предимство, а да има познания по трите работни езика на евроинституциите може да се смята за почти задължително условие" определя като критерий Европейския център за политически стратегии, цитиран от "Политико".

Не е задължително председателят на Еврокомисията да е бивш държавен ръководител, но "управленският опит е необходим". Важно условие е националните лидери да го смятат за свой съюзник, защото това би го направило по-ефективен.

Дами и господа, кандидатите са…

На този етап все още няма официални кандидати (партиите ще започнат да ги избират на конгреси през есента), но от "Политико" събират най-вероятните претенденти оценяват шансовете им за номинация за водещ кандидат от съответните партии в Европарламента.

Мишел Барние

68-годишният френски политик е главен преговарящ от страна на Еврокомисията за Брекзит. Бил е френски външен и земеделски министър, министър по европейските въпроси и министър на околната среда. Има широк опит в политиката на местно, национално и европейско ниво, умее да работи с хора с много различни качества. Загуби на косъм номинацията на ЕНП за председател на Еврокомисията през 2014 г.

Засега вниманието е насочено към него… Но Барние не е от партията на френския държавен глава Еманюел Макрон и може да му е трудно да получи подкрепа от правителството си. Не говори немски. Малко хора в Брюксел се съмняват, че той няма да се кандидатира. Но за хората, които искат Европа да изглежда модерна и жизнена, бял мъж в края на 60-те няма да е най-добрият отговор, пише "Политико".

Шанс за номинация от ЕНП – нисък.

Антонио Таяни

Настоящият председател на Европарламента е бивш италиански журналист и говорител на италианското правителство, на 65 години. Беше комисар по време на двата мандата на комисията на Жозе Мануел Барозу.

Политик от старата школа, който знае на кого да стисне ръката и чие его да погъделичка, пише "Политико". Смята се обаче, че му липсва детайлна политическа визия. Говори английски, френски и испански, но се чувства далеч по комфортно, когато говори на родния си италиански език.

Шанс за номинация от ЕНП – умерен.

Енда Кени

68-гдишният бивш ирландски премиер е бил депутат от 24-годишна възраст – 43 последователни години. Той има и опит на няколко министерски поста. Преведе страната през финансовата криза. Подобно на Барние е представител на по-старото поколение.

Шанс за номинация от ЕНП – малък.

Юрки Катайнен

Бивш финландски премиер, на 47 години, е най-младият евентуален кандидат, настоящ зам.-председател на комисията, отговаряща за иновациите и конкурентоспособносттта, от северна страна - членка на еврозоната. Смятан е за резервиран, което може да е проблем, в сравнение с другия евентуален финландски кандидат на ЕНП – харизматичният Александър Стуб, припомня "Политико".

Необичайно за еврокомисар, Катайнен упорито преследваше само няколко водещи проекта, най-вече Европейският фонд за стратегически инвестиции (който успя да прокара през европарламента и националните правителства за рекордно кратко време през 2015 г.), доказвайки способността си да си пробива път през брюкселската бюрокрация.

Шанс за номинация от ЕНП - умерен.

Александър Стуб

Бивш финландски премиер, заменил на поста Катайнен. В момента е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, отворен, спортна натура.

На 51 години е, говори пет езика и е работил за четири евроинституции, включително като евродепутат. Според източници от Финландия обаче Стуб няма да се опита да изтласка Катайнен – негов сънародник, партиен съюзник и запален партньор за спортни маратони.

Шанс за номинация от ЕНП - умерен.

Урсула фон дер Лайен

Германската министърка на отбраната изглежда като мечтания кандидат. На 60 години, от голяма страна, от най-голямата партия (ЕНП), лице на важна нова инициатива на ЕС (общата европейска отбрана), говори английски, френски и немски и е родена и израснала в Брюксел, би била първата жена - председател на Еврокомисията.

Тя обаче не е била национален лидер и не е заемала висок европейски пост. Освен това останалите правителства биха били подозрителни, ако еврокомисията има германски председател и германски генерален секретар (предизвикалият скандал с назначаването си Мартин Зелмайр), пише "Политико".

Шанс за номинация от ЕНП - слаб.

Кандидатите на другите партии

Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини би била най-младият кандидат от голяма партия, ако бъде предложена от Партията на европейските социалисти. На 45 години, от голяма държава - основателка на ЕС (Италия). Малко вероятно е обаче социалистите да спечелят евроизборите и като главен дипломат Могерини или ще трябва да се оттегли, за да се състезава, или ще бъде много ограничена в кампанията си.

Има доста малко възможни или видими претенденти на социалистите. От сегашните еврокомисари звездата на Франс Тимерманс (първи зам.-председател, отговаря за по-добро законотворчество, върховенство на закона и човешките права) залезе, тази на Марош Шефчович (еврокомисар за енергийния съюз) едва проблясна, а Пиер Московиси (еврокомисар за икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз) е от грешната френска партия, за да спечели подкрепата на правителството.

Бившият белгийски премиер Ги Верхофстад бе кандидат за председател на еврокомисията през 2004 г. Ръководи групата на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) в Европейския парламент и е координатор за Брекзит на институцията. На 66 години, заемал е висши постове в продължение на повече от 30 години и на национално, и на европейско ниво. АЛДЕ обаче е едва четвъртата по големина политическа сила в европарламента, а Верхофстад е противоречива личност дори в собствената си партия.

Най-видимият на световно ниво еврокомисар (отговаря за конкуренцията) Маргарете Вестагер идва от малка лява датска партия и буди възхита, страх и неприязън в равни размери, пише "Политико". На 51 години, харизматична, добре подготвена, стилна и стъпила здраво на земята. Тя е отличният комуникатор, за когото мечтаят мениджърите на компании и за когото се страхуват да работят пишещите речи. Говори се, че има подкрепата на френския президент Еманюел Макрон. Проблемът обаче е, че и тя е от партията АЛДЕ, която има по-малко от 70 места в 751-местния Европарламент.