В понеделник бяха написани още редове в двата разказа за Близкия Изток. В единия се говори за това, как преди 70 години е била основана държавата Израел. В един регион с много деспотични режими възникна една единствена по рода си общност, силна във военно отношение и икономически преуспяваща, иновативна и демократична, модерна и същевременно вярна на традициите си. Дотук тя успешно устоява на всички (екзистенциални) заплахи. Защото - особено след Холокоста - готовността за отбрана никога не е била и няма да бъде поставяна под съмнение в Израел - политически и психологически, във военно и в материално отношение.

В понеделник бяха добавени нови редове и във втория разказ за Близкия Изток: този на палестинците, които виждат в основаването на държавата Израел истинска катастрофа за себе си. Цели поколения са израснали с това усещане. При масовите протести на границата с Израел в ивицата Газа бяха убити десетки палестинци, а стотици бяха ранени. Недоволството беше породено от откриването на американското посолство в Ерусалим.

Преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим представлява триумф за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. За арабите обаче това е трагедия. Много държави, в това число и западни, са убедени, че едностранните действия на САЩ отдалечават във времето постигането на решение чрез преговори. Защото така Вашингтон унищожава надеждата за собствена държава на палестинците, които смятат Ерусалим и за своя столица. Те черпят своята ярост от чувството за безнадеждност. Голяма вина за това обаче носят и техните лидери, които пропагандират терора, вместо да използват шансовете за помирение.

Мъдро ли постъпва Вашингтон?

Правителството на Доналд Тръмп застана твърдо на страната на израелското правителство - не само по отношение на преместването на американското посолство в Ерусалим. Вашингтон обосновава стъпката си с това, че такава е действителността и че е крайно време да я приемем. Може и така да е. Но дали това е мъдър ход във време, когато навсякъде наоколо ври и кипи? Близко е до ума, че - с оглед на случващото се - Израел все по-малко ще бъде готов да приеме решение на принципа на двете държави.

Реализмът изисква да признаем,  че правото на съществуване на Израел никога не бива да бъде поставяно под съмнение. Както и това, че палестинците също имат права.

Дойче веле