Оттегляйки се от споразумението, подписано през 2015 г., американският президент почти не крие, че крайната му цел е да постигне смяна на режима в Иран, като поразклати още малко икономиката на тази страна, пише в анализ Ардаван Амир-Аслани за вестник "Ле-з-еко".

След като заяви във вторник - 8 май, че се оттегля от Виенското споразумение, Доналд Тръмп не само възстанови изцяло вдигнатите вече санкции срещу Иран, но обяви и други, още по-сурови. Същевременно заплаши американските и европейските компании с репресивни мерки, ако правят бизнес с Техеран.

Докато Иран спазваше поетите ангажименти, както впрочем потвърди МААЕ в 11 поредни доклада, а после и чрез своя президент Юкия Амано, САЩ съзнателно решиха да не изпълняват своите, което всъщност ги изолира на международната арена. Никоя от страните, подписали документа, не последва примера им, приветстван единствено от Саудитска Арабия и Израел, традиционни съюзници на САЩ.

Знае се, че американският президент продължава да руши наследеното от своя предшественик Барак Обама. Но "скъсвайки споразумението", той почти не крие, че крайната му цел е да постигне смяна на режима в Иран, като поразклати още малко икономиката на тази страна. Процесът между другото е в ход още от 2016 г.

Трудностите се множат

Международната консултантска фирма "МакКинзи" прогнозира през юли 2015 г. 1000 милиарда долара инвестиции в Иран за двайсетгодишен период. Но близо три години след подписването на споразумението Иран е получил едва 10 милиарда от заявените 200 милиарда. Защото въпреки вдигането на първите международни санкции, свързани с ядрената му дейност, американците оставиха в сила наложените преди споразумението от 2015 г. заради неспазването на човешките права и твърденията, че Иран подкрепя тероризма. В страх да не си навлече наказателни мерки от САЩ никоя банка не пожела да гарантира финансирането на мащабни проекти.

Тъй че Иран среща все повече трудности и то на фона на изтощителната суша, която трае вече пет години, в съчетание с 40-процентната девалвация на валутата му спрямо долара от три месеца насам. Същевременно американското "предателство" засилва позицията на консерваторите в конфликта им с умерения президент Хасан Рохани - според тях Иран е сгрешил, приемайки условията на Виенския документ, заради който жертва близо 100 милиарда долара инвестиции в ядрената сфера. 

Не са далеч от тази мисъл и жителите на Иран. Независимо дали става дума за ядрената дейност или за гражданските свободи (блокирано бе приложението Телеграм), Рохани не можа или не съобрази как да промени нещата. Духът на иранците е отслабнал дотам, че мнозина - от таксиджии до шефове на предприятия, мислят да се изселят в чужбина.

Европейците предлагат съдействие, за да остане в сила споразумението от Виена. Дали обаче подкрепата им днес ще е по-ефикасна отпреди, особено щом САЩ заплашват с икономически санкции техните компании?
Американците искат впрочем завинаги да забранят на Иран обогатяването на уран (безпрецедентно посегателство срещу суверенитета на коя да е държава), да поставят под надзор програмата му за балистични ракети и да го принудят да изтегли войските си от Близкия изток.

Защото след победата над общия враг - "Ислямска държава", военният принос на Иран, в която бе сметнат за легитимен, Вашингтон вижда вече проблем в иранските сили, оставени в Ирак и Сирия, за да подкрепят местните режими и да създават нови военни бази. И наистина, това геополитическо преподреждане прави Иран непосредствен съсед на Израел. Така еврейската държава вижда на север Хизбула, и то спечелила преди три дни парламентарните избори в Ливан, на юг - Газа, станала съюзник на Иран в сунитския арабски свят, а си дава сметка и за иранската заплаха, тегнеща над Голанските възвишения. 

Американците показаха колко държат на дадената дума - възможно ли е някакво ново споразумение и дали ще се спазва то? С оглед високите залози и днешното положение на самия Иран преговорите, макар и единствено възможно решение, може да се окажат извънредно трудни за Ислямската република. 

БТА