- Г-жо Ненова, семейството ви преживява изключително тежък момент. Преди ден написахте във Фейсбук, че не искате да рискувате и живота на други хора и е по-добре върхът да не се изкачва. Защо се решихте на подобна стъпка, малцина биха го сторили?

- Вярно е, че спасителите са на работа там, но според мен не бива да загиват други хора. Става дума за човешки живот и той не се измерва с парите. От лагер 3 към върха е най-стръмната и опасна част и ако някой ще пострада, то ще е точно в този район. Освен това, там няма да намерят Боян жив - ако е паднал точно там или е претърпял какъвто и да е инцидент. Това обезсмисля жертвата на шерпите и на китайските алпинисти. Знаете, че има акция и от двете страни. Разбрахме се на слизане да проверяват странични маршрути, отклонения, цепнатини, но не и да поемат риск за собствения си живот. Много държа на това. В началото някак си не реагирах с уговорките „всичко и на всяка цена“, но с времето осъзнах, че не бива да плащам с още една жертва.

- Оказа се, че шерпите са били само на 10 метра от върха. За нас това е незначително разстояние, но какво означава това за един връх като Шиша Пангма?
- Всъщност след това място следва най-стръмната част на върха. Точно тя е рискова, защото е полегата, доколкото знам от алпинисти. Аз не съм била никога там и не мога да говоря от личен опит, а само по разкази на други хора.

- Каква е последната информация, която имате? Къде точно издирват Боян и летят ли хеликоптери?
- Хеликоптери не летят и доколкото знам, времето се влошава. Очаква се да вали сняг. Така че хората, които са слизали надолу, са обикаляли по странични места, около лагер 2 и лагер 3. Разглеждахме и сателитните снимки, които показват всякакви евентуални отклонения. Това вече има смисъл повече от изкачването. Все още не са ми се обаждали, за да ми кажат как е завършил денят. Но щом не са го направили, това означава, че отново не са открили Боян.

- Беше открит инсулинът му, това каква информация ви дава?

- Намерен е някъде около лагер 3, но не съм много сигурна. Реално погледнато, тази информация не помага особено за самото разследване. Има вероятност да е паднал случайно. Освен това Боян може да изкара дни наред без инсулин, това не е ключово.

- Колко дни може да изкара без инсулин, и то в планината?
- Инсулинът намалява захарта, а на такова място тя не се покачва, защото когато тялото е в спортен режим, то черпи захар от нея. Тогава няма как да се покачи. Така че по никакъв начин това не е ключово за състоянието му. По някаква причина е паднал. Това може винаги да се случи. Той е изключително педантичен, просто понякога се случва, може да е изпуснал нещо.

- Винаги за Боян Петров се е изтъквало, че не поема излишно рискове и преценява ситуацията. Такъв ли е наистина?
- Да, той е много стриктен. Иска всичко да е точно. Дори когато се чухме последно, той изтъкна, че е в топформа.

- Много неща се изписаха. Кога всъщност се чухте с него за последно?

- Чухме се на 28 април, а на 29 април е тръгнал да се изкачва рано сутринта.

- Без останалите от групата?

- Не съм сигурна, според мен явно са имали някаква уговорка да се догонят по трасето или на слизане. Много често хората тръгват по отделно, а по пътя се групират. Всеки се движи с плана си, но в случая явно е станало разминаване. Може останалите да са решили да изчакат един ден, нямам информация. Имало е и такива случаи.

- Беше казано, че Боян е тръгнал ден по-рано от останалите в групата. Знаете ли такова нещо?

- Мога само да гадая. Не съм питала останалите момчета защо всъщност не са тръгнали заедно. Не бих казала, че Боян избягва другите, просто си следва неговия план. Дори и някой да се откаже, той си следва плана. Така че не мога да преценя какво е станало.

- Сам ли се движи обикновено по време на експедиция, по-бърз ли е от останалите, както се твърди?
- Следва си свое темпо. Обича да действа сам, но винаги има някой, който е на близко разстояние и вечер може да са заедно в палатките. За първи път остава сам. Предполагам, че причината за това е, защото този връх е по-слабо изкачван.

- Много неща се изписаха по форумите. Как гледат на всичко това семейството ви, малкият ви син?
- Дъщеря му Тея живее в Швейцария. Поддържаме връзка, казвам й част от нещата, така че е в течение какво се случва. Нормално е да е под напрежение. Малкият ни син все още вярва, че все още Боян ще бъде намерен. Все още не се е огънал.

- Какво ви каза Боян преди самата експедиция? Имаше ли конкретни очаквания, притеснения?
- Не бих казала. Чувстваше се уверен в силата си. А на такова място е важно да си физически подготвен. Той е много педантичен, всичко беше изчислено, подредено. Нямаше страхове за грешки. Не е чувствал, че няма ресурс, за да стигне върха. Дори някъде четох, че е бил в много лоша физическа форма, което е нелепо. Истината е, че той не е спирал да е в добра форма, не е преставал да се подготвя за тези моменти.

- Какъв е Боян Петров като човек? Много е изписано за него, преодолявал е не една тежка ситуация. Споделял ли е от какво се страхува.

- За страхове не сме говорили, не се концентрираше върху това. Мечтали сме си, когато всичко приключи, да измислим нещо интересно. Да речем, на старини да отидем да живеем в резерват в Африка. Не е имало планове нещата да приключат рано. Не сме мислили върху този вариант.
- Предаде ли любовта към планината и към сина ви?
- Да, ние често ходим на планина. Харесва му. Често се изкачваме през зимата.

- Какво следва оттук насетне, след като времето се влошава? Как ще продължи издирването?
- Предполагам, че ще уточня това довечера. Хора остават в района, те го правят и за себе си, но и за него. Няма да останат слепи за случая. Но тепърва ще се разберем какво следва. И то от китайска страна. Доколкото знам, със слизането непалците приключват. Тяхната част по-скоро беше свързана с хеликоптера.

- На какво научиха Боян Петров всички трудности, през които премина? Закали ли това семейството ви?
- Може би ни научи да живеем със страст и да вземем с пълни шепи всеки един момент, да се усещаш жив, да не се огъваш пред трудностите. Напук на всички болести искаше да докаже, че е здрав. Не може да имаш живот без страст. Това го направи и доста ярък като човек. Виждам колко много хора чакат новини за него.

- Как се отнасяте към омразата, която се изля по форуми, и хората, които определят постъпката му като безразсъдна?
- Дори не мисля, че проблемът е в това, че някой определя постъпката като безразсъдна. Сигурно тези хора биха реагирали по същия начин и в други ситуации. Може би са много нещастни в техния си живот и имат своите 2 минути на превъзходство, когато се изрекат лоши неща за човек, който всъщност не им е направил нищо лошо на тях самите. Хората, които ми помагат по всякакъв начин, може да не са съгласни с него, да не смятат, че е герой. Но по някакъв начин ги е докоснал. Това ще отмине, но в историята остават само големите души. Малките имат две минути на превъзходство и след това изчезват. Каквото и да се случи, Боян вече е легенда, защото той докосна много хора.