В случай че българските власти наистина пристъпят към строежа на втора атомна електроцентрала, те със сигурност ще трябва да въведат правилата за ядрените отпадъци, включващи и съхраняването на отрабеното ядрено гориво. Европейската комисия днес "настойчиво призова" 16 държави от ЕС, сред които и България, да приемат най-сетне национални програми за политика за управление на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В момента държавите с АЕЦ закопават ядрените си отпадъци на различни места по света или ги държат близо до реакторите.

Но и без АЕЦ "Белене", България е длъжна да го направи, защото след двайсетина години ще трябва да "погребе" и реакторите от Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот беше удължен с толкова.

Властта забърза АЕЦ "Белене"

Комисията приканва Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Германия, Гърция, Ирландия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Испания и Великобритания да приемат национални програми. Тези държави разполагат със срок от два месеца, за да отговорят. Ако не отговорят, ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище.

Брюксел отдавна настоява страните да приложат изцяло правилата за радиоактивните отпадъци и да предоставят информация за националните си програми в тази сфера - крайният срок за това беше до 23 август 2015 г. Но само Финландия, която се готви да открие първото хранилище за ядрени отпадъци през 2020 г., има готов план. 

Вместо АЕЦ "Белене" по-добре да отворим Царичинската дупка

Комисията ще изпрати официални уведомителни писма до 9 европейски членки - Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Великобритания за това, че не са въвели правилно някои изисквания на директивата за управлението на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. 

"Погребенията" на отработено ядрено гориво - само в рамките на ЕС

Европейската комисия не е съгласна страните-членки да изнасят атомните си отпадъци в страни извън ЕС или да ги съхраняват в общи хранилища. България изнася отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" в Русия, но в един хубав ден ще трябва да го приеме обратно. Това предвижда подписаното през 1995 г. споразумение с руския Федерален център за ядрена и радиационна безопасност - изпратените след 1989 г. количества отработено гориво да се върнат в България. 

Това означава, че на българска територия трябва да си построим хранилище за поне 10 000 години, където да се съхраняват ядрените отпадъци. 

Първото от този род ще заработи във Финландия през 2020 г., след което друго ще бъде изградено и в Швеция три години по-късно, а Франция ще разполага със свое през 2025 г. 

Само 15 от 27-те страни-членки на ЕС имат атомни централи, като в тях има общо 145 реактора, от които поне половината ще бъдат затворени до 2025 г. Франция е един от най-големите производители на атомни отпадъци, като нейните 59 реактора генерират почти 80% от електричеството в страната. Но Германия взе решение да затвори 17-те си атомни електроцентрали до 2022 г. и обяви преди година създаването на фонд за управление на ядрени отпадъци за 24 милиарда евро.

От цената на произвеждания в АЕЦ “Козлодуй“ ток се отчисляват определени проценти в два фонда - за управление на радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. В първия фонд натрупаните средства са около 150 милиона лева, а във втория - близо 1.1 милиард лева.

Шефът на КЕВР предпазлив за АЕЦ "Белене" заради скъпия ток