Проникваща рана

 

„Оказа се, че азербайджанските политици се отнасят към своите европейски партньори по същия начин, както някога към съветското ръководство. При Алиев – не Илхам, а Гейдар, и не президент, а първи секретар на ЦК, доставяха в Москва коняк и други подаръци. При Алиев – не Гейдар, а Илхам, и не първи секретар на ЦК, а наследствен президент – носят подаръци в Брюксел.“

 

Виталий Портников, Грани.ру

Не знам вече колко години се опитвам да намеря мерна единица, с която да се определи нивото на западната политическа корупция и сервилност по отношение на Кремъл и други авторитарни режими от постсъветското пространство. Дали най-подходящата мярка за корупция да не е един шрьодер? Но бившият федерален канцлер на Германия, който след участието си в инагурацията на руския президент германските  медии нарекоха „велможа при двора“ на Владимир Путин, не направи нищо, което можеше да повлече след себе си наказателна или дори политическа отговорност. Шрьодер е пенсиониран политик, който слугува на Кремъл и така изкарва прехраната си. Времената на неговия политически полет, както и когато неговата партия претендираше за позицията на управляваща, вече са зад гърба му.

Своите връзки с Москва Шрьодер не е крил от никого. Той е просто лобист с връзки и биография. Но Шрьодер не се кандидатира за депутат в германския парламент и не носи формална отговорност дори за решенията на собствената си партия. Ако трябва все пак да носи някаква отговорност, то тя е морална. Могат да бъдат разбрани много от уважаващите страната си германци, на които им е неприятно дори да видят бившия федерален канцлер, оказал се сред обслужващия персонал на Владимир Путин. Но това е личен избор на Герхард Шрьодер.

Затова западната политическа корупция не бих я измервал в шрьодери. В шрьодери може да се измери дълбочината на падението на пенсионираните западни политици според размера на кремълските хонорари за съответни услуги.

А западната политическа корупция бих измерил в единицата аграмунт. Бившият председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за разлика от Герхард Шрьодер, е действащ политик , испански сенатор и член на ПАСЕ. Именно в качеството си на президент на ПАСЕ, без каквото и да е съгласуване с асамблеята, Педро Аграмунт заедно с група други неподкупни депутати, пристигна с руски военен самолет в Сирия в ролята на масовка в подкрепа на тогавашния лидер на фракцията „Единна Русия“ генерал Владимир Василиев и други депутати от Думата, и се прегърна със сирийския диктатор Башар Асад.

След като възмутените от самоуправството на Аграмунт членове на ПАСЕ решиха да го отстранят от длъжност, сенаторът се скри от колегите си и се измъкна от отговорността да обсъжда с тях своята отговорност. С други думи, направи всичко възможно да остане на разположение на Кремъл не просто в ролята на редови депутат.

И тъкмо се бе измъкнал от руския политически скандал, той веднага влетя в азербайджанския корупционен. Оказа се, че азербайджанските политици се отнасят към своите европейски партньори по същия начин, както някога се отнасяха към съветското ръководство. При Алиев – не Илхам, а Гейдар, и не президент, а първи секретар на ЦК, доставяха в Москва коняк и други подаръци. При Алиев – не Гейдар, а Илхам, и не първи секретар на ЦК, а наследствен президент – носят подаръци в Брюксел. И се оказва, че дон Педро и другарите му също са ценители на сувенири от Баку, както беше и при скъпия Леонид Брежнев.

При това лицата, чиито подкупи бяха доказани от резултатите на независимо разследване на ПАСЕ, се отърваха само с лек уплах. В разследването са споменати имената на няколко десетки парламентаристи, които се оказаха виновни в нарушаване регламента на асамблеята и кодекса за поведението на депутатите. Постоянният комитет на ПАСЕ реши да накаже само четирима от тях, сред които самия Аграмунт и ръководителя на азербайджанската делегация Самар Сеидов. А цялото наказание се свежда до забраната да бъдат ръководители на ПАСЕ и нейни докладчици. Всички останали възможности и екстри за политиците, заподозрени в корупция, се запазват. Те, както и преди, ще се изказват, ще гласуват и ще демонстрират максимална обективност.

И тук възниква въпросът: защо толкова високо ниво на безнаказаност към оказването на услуги към Кремъл от страна на представители на западния политически и бизнес елит е толкова подценено? Ако Шрьодер – въпреки репутацията си, все още остава един от най-влиятелните германски политици, в съветите на когото се вслушват не само от Социалдемократическата партия на Германия; ако Аграмунт след публичните скандали покрай посещението си в Сирия, оставката и азербайджанските подкупи, си остава в ПАСЕ, то всеки може да реши, че кремълската пенсия е по-важна от германската или испанската. И кой може да каже с какво количество шрьодери ще се наложи в недалечното бъдеще да измерваме дълбочината на западното падение и колко аграмунта е дълбочината на кремълското проникновение.

Превод: Рени Нешкова

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/05/17/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0/

Свързани новини: