(http://www.klassa.bg/)
Трите предизвикателства пред интеграцията на Западните Балкани в ЕС
Заради етническо напрежение, неразрешени гранични спорове, ширеща се организирана престъпност и растящо руско, турско и китайскo влияние в региона Западните Балкани се превръщат отново в едно от най-належащите предизвикателства за Европейския съюз (ЕС) в областта на сигурността. Но дали съюзът има стратегическия капацитет да се справи с него?През по-голямата част от последното десетилетие Западните Балкани не бяха в центъра на вниманието на ЕС. С края на войните, последвали разпадането на Югославия, и вътрешните предизвикателства, пред които беше изправен съюзът, усилията за стабилизиране на региона чрез привличането му в орбитата на ЕС бяха замразени. Но срещата на върха в София тази седмица между лидерите на съюза и на Западните Балкани, която е първата от 2003 г., е косвено признание, че липсата на внимание е било грешка, пише Wall Street Journal.
Очаква се на срещата на върха Брюксел да предложи пари в подкрепа на изграждането на инфраструктура и транспортни връзки за съживяване на окаяната икономика на региона. Голяма част от средствата бяха обещани преди това и сумите са малки в сравнение с щедрото финансиране, предоставено на бедните страни, които са част от блока.
Ключовият елемент в усилията на Брюксел за стабилизиране на региона винаги е бил размахването на възможността за членство в ЕС, както когато отвори вратите си за страните от Централна и Източна Европа.
Съюзът ускори преговорите за членство със Сърбия и Черна гора, които според него могат да доведат до присъединяването им през 2025 г. Процесът с Албания и Македония може да започне скоро. Но има три причини предложението за членство в ЕС да не проработи в Западните Балкани.
Първата е свързана с настояването на съюза страните кандидатки за членство да уредят неразрешените си гранични спорове преди присъединяването си. Това отразява лошия опит на ЕС с Кипър, Словения и Хърватия, които внесоха граничните си спорове в съюза.
От всички гранични проблеми на Балканите най-неотложният и труден проблем е свързан със статута на Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. ЕС даде ясно да се разбере, че Сърбия не може да се присъедини, докато не нормализира отношенията си с Косово. В действителност това ще наложи признаването на независимостта на Косово от Сърбия.
Но споразумение за бившата сръбска провинция изглежда по-малко вероятно от всякога. Сръбският президент Александър Вучич започна миналата година национален диалог с цел да подготви сръбските избиратели за компромис. Но САЩ и повечето европейски правителства изключиха възможността за преначертаване на границите на Косово по етническите линии, както иска Белград. Те твърдят, че трайно решение е свързано със създаването на мултиетнически държави, които спазват правата на малцинствата.
В същото време засега Косово не е създало асоциация на общините с преобладаващо сръбско население, както изисква Брюкселското споразумение, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г. Ако Прищина не се справи с този въпрос, трудно може да бъде осъществен напредък по споразумение с ЕС, дори ако Белград бъде убеден да отстъпи по въпроса за границите.
Вторият проблем е свързан с върховенството на закона. И тук позицията на ЕС беше втвърдена след оценяваното от мнозина като грешка преждевременно приемане на България и Румъния въпреки сериозните и трайни проблеми с корупцията и организираната престъпност.
Последните опасения заради предполагаемото пране на пари в Латвия и Малта и заради съдебните реформи в Полша и Унгария показаха уязвимостта на ЕС като цяло към пропуските във върховенството на закона в страните членки. В резултат на това летвата за членство за Западните Балкани ще бъде по-висока. Приемането на закони и създаването на институции от тези държави няма да е достатъчно, те трябва да докажат също, че са ефективни.
Но все още нито една страна от Западните Балкани не е близо до преодоляването на тази летва. В доклад от февруари Европейската комисия (ЕК) съобщи, че шест страни показват ясни признаци за връзки с организираната престъпност и корупция на всички нива на управлението и администрацията.
Западните дипломати се питат дали лидерите в региона наистина са готови да платят необходимата политическа цена за присъединяване към ЕС. Белград твърди, че е ангажиран със засилването на върховенството на закона, независимостта на институциите и свободата на медиите. Сръбски министри посочват това като по-важни цели в процеса на присъединяване от достъпа но еврофондовете. Но представители на гражданското общество твърдят, че положението се е влошило при управлението на Вучич. В същото време крайното поляризиране на сръбската политика възпрепятства постигането на напредък към значима промяна.
Третият проблем е свързан с общественото мнение в Западните Балкани и ЕС. В Сърбия неотдавнашни социологически проучвания показаха, че едва малко над 50% от избирателите подкрепят присъединяване към ЕС, докато значителна част от сръбските политици биха предпочели партньорство с Русия. Противопоставянето на членството в ЕС може да се засили, ако цената за него е унизително според обществото споразумение за Косово.
Но осигуряването на обществена подкрепа може да се окаже още по-голямо предизвикателство за ЕС, където разширяването изисква ратификация от всички страни членки. Холандските избиратели отхвърлиха споразумение за асоцииране с Украйна, което не се равнява на пълноправно членство, а парламентът в белгийската област Валония за малко да провали споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.
Никой не очаква голям пробив в София тази седмица. Но западни дипломати смятат, че съществува пролука за внасяне на стабилност в региона и че тя може да не се запази отворена за дълго. При провал Западните Балкани може да загубят надежда в европейската интеграция. Това най-малкото създава опасност от ускоряване на изтичането на мозъци и задълбочаването на икономическото и общественото напрежение. В най-лошия случай регионът може да попадне в още по-голям плен на национализма и дори да се стигне до възобновяване на конфликти.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2018/05/17