Главният смисъл на срещата ЕС - Западни Балкани в София бе да демонстрира връщането на Евросъюза в региона.

Така руският вестник "Комерсант" коментира провелия с у нас форум на върха. Той единствен от големите медии в страната обръща внимание на събитието, пише БТА.

Лидерите на Европа наистина очертаха европейска перспектива за балканските си партньори, но не посочиха конкретна дата за приемането в ЕС на нито една от страните, отбелязва вестникът.

Декларация от София на срещата ЕС-Западни Балкани (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Макрон: Да свържем Западните Балкани с ЕС. Иначе ще се обърнат към Русия или Турция

Така обещанието, дадено още през 2003 г. в Солун за приемане на всички балкански страни в ЕС, се оказа изпълнено само частично. Главното в софийската декларация според "Комерсант" е потвърждаването на европейската перспектива за Западните Балкани. Единствено председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, и то само устно, обнадежди Сърбия и Черна гора, че може да бъдат приети до края на 2025 г.

Общият подход на ЕС към проблема бе обобщен от еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

"Всички държави в региона имат равна европейска перспектива и изходна позиция, но напредъкът на всяка от тях е индивидуален и зависи от скоростта на движението им към Европа", каза той.

"Комерсант" изтъква и скептицизма по въпроса на френския президент Еманюел Макрон, който отбеляза, че "Балканите хвърлиха котва в Европа", но "към всяко ново разширение ЕС подхожда внимателно". Този подход до голяма степен се обяснява с преситеността на ЕС от предишните разширения и със спада на готовността на европейците да приемат нови членове в своите редици.

"С оглед на подобни настроения в страните членки би било нереално да се съгласува по-конкретна декларация - заявява пред изданието дипломатически източник, запознат с подготовката на софийската среща на върха. - Добре е, че съвместната декларация все пак бе приета, при това европейската перспектива за Балканите в него е ясно обозначена, а това бе и главната цел на българското председателство."

Организаторите се сблъскаха с още един сериозен проблем. Испанският премиер Мариано Рахой обяви, че няма да седне на една маса с лидерите на Косово, което Мадрид не признава за отделна държава. А някои страни от ЕС, които също не признават косовската независимост, не се съгласиха с проекта за декларация, в който тази държава бе посочена редом с останалите балкански страни.

Таяни предлага 10 милиарда евро инвестиции в Западните Балкани

Компромис все пак беше намерен - Рахой не дойде на официалната вечеря, а на самата среща в НДК изпрати постоянния представител на Испания в ЕС (Пабло Гарсия-Бедой - б.р.). В текста на декларацията формулировката "балканските страни" бе заменена с "балканските партньори". А на табелките пред участниците във форума бяха изписани само имената им, без длъжностите и държавната принадлежност.

"Неопределеността на сроковете за интеграция и сериозното затягане на изискванията към кандидатите пораждат въпроса кой днес е по-малко готов - балканските страни за влизане в ЕС или самият Евросъюз да интегрира Балканите - споделя пред "Комерсант" един от балканските участници в срещата на върха. - Разумна алтернатива за държавите от региона обаче няма. Важното е, че Балканите изобщо се върнаха в дневния ред на Евросъюза."