Или поне да ги направят по-малко стресиращи като перспектива. Иначе в историята на световните финанси могат да се разграничат най-различни периоди. На мен лично ми харесват три. В античния период парите са изработвани от скъпоценни и/или редки метали и сплави (злато, сребро, калай, мед и желязо). Даже сплавта между злато и сребро е имала специално име и то е било „електрон”. Някъде в качеството на пари са използвали кръгли речни камъни, което по принцип е същото. Тогава монетите имали и собствена стойност, например златна монета от 10 грама е струвала поне толкова, колкото е била цената именно на 10 грама злато. Оттогава е и стремежът да се надхитри системата, като монетите се остъргват, а металните стърготини се използват за различни цели, включително за леене и сечене на фалшиви монети. Това е подривало самите основи на властта и затова наказанията са били не просто смърт, а някои нейни особено мъчителни разновидности. За значението, което се е придавало на финансовата система, говори например фактът, че Айзък Нютън (1642-1727), най-големият учен на всички времена, е бил дълго време и

началник на английския монетен двор,

в който са се секли английските пари. Днес населението не стърже монети, а билетчета. Все със същата прастара мисъл да забогатее по втория начин. Че и по третия.

Във втория период от историята на финансите се появяват книжните пари. Малцина знаят, но книжните пари са въведени за пръв път в Китай през 7-ми век по време на династията Тан. При книжните пари в даден момент има т.нар. златен стандарт, при което дадена парична единица съответства на някакво количество злато и, поне на теория, е могла да се размени за въпросното злато. И обратното. Създател на златния стандарт е отново великият Нютън, който прави това през 1717 година. Представа за златния еквивалент на американския долар дава фактът, че през 1900 година един долар е бил равен на грам и половина чисто злато. Днес това количество злато струва около 60 долара. Това отговаря на 6000% обезценка на долара за близо 120 години, което не е толкова много. През 1971 година САЩ окончателно отменят златната конвертируемост на американския долар и настъпва третият период в историята на парите. В резултат на това се започва отначало плахо, а впоследствие бясно печатане на пари под най-различна форма. Печатат се основно долари и свързаните с тях финансови боклуци, но вече активно се печатат евра, лири, юани и най-различни други финансови инструменти, които са не по-малки боклуци. На английски език e trash, за да не си помисли някой, че аз съм измислил този обиден, но доста точен термин. Разбира се, думата „печатам” е условна. Хартията вече се пести, а вместо нея се трупат единици и нули в паметите на банковите компютри. Което ме навежда на една друга мисъл, а именно, какво правим, когато някои ни пусне електромагнитна бомба и затрие въпросните памети? Темата е интересна и подходяща за сценарий на филм на ужасите. От онези, истинските.

Прясно напечатаните долари се реализират чрез емитиране

на американски дългови инструменти, примерно американски ценни книжа, по които се плащат годишни лихви. Така гордите собственици на такива книжа имат илюзията, че тези книжа са наистина ценни и не бързат да се освободят от тях. От друга страна американците нямат проблем (досега!), защото плащат лихвите по старите ценни книги с нови ценни книги. Този финансов „вечен” двигател е много удобен за тези, които го притежават. Грубо казано, едни хора печатат пари, а други хора се гърбят от работа. И не е само работата. С ценните книги се плащат и суровините, които са вложени в стоките, които заливат американския пазар. Недостатък на този финансов вечен двигател е, той не е толкова вечен и все някога ще спре. Това ще стане, когато доларът престане да е световна резервна валута и когато в частност въглеводородите (нефт и газ) започнат да се търгуват в други валути, примерно в китайски юани, европейски евра, ирански риали или даже в руски рубли. Или в кошница от такива валути. Когато това се случи, много хора и държави бързо ще загубят много пари. Китай, примерно, ще загуби 2 трилиона (т.е. две хиляди милиарда) долара. Някои казват, че китайските загуби ще бъдат не два, а цели пет трилиона, което е почти същото. Защо?

Защото големите числа имат някои странни свойства. Когато ги мерим в десетични логаритми, което е естествено, с тях се случват чудни неща. Така например всичките дългове на света (които са 1000 трилиона) отговарят на 15 единици в десетична логаритмичната скала, защото числото 1000 трилиона е 10 на 15-та степен. А един гугъл пък е 100 логаритмични единици. Два гугъла обаче не са 200 единици, както наивно биха си помислили някои хора, а са пак същите 100 единици плюс още нещо съвсем мъничко. И по-точно, два гугъла са 100 единици плюс 3 десети. Е, ако вече вземем 10 гугъла, тогава това прави 101 логаритмични единици. Числото гугъл наистина е голямо. То е около трилион трилион пъти по-голямо от броя на елементарните частици във Вселената. А пък дълговете на света могат да се илюстрират чрез дълга редица от самолетоносачи, всеки от които тежи по 100 хиляди тона. Как става това? Ако обърнем 1000 трилиона долара в 100-доларови банкноти от по 1 грам, това ще бъде маса с тегло, колкото 100 самолетоносача клас „Нимиц”. Толкова тежат дълговете на света в долари.

Не че някой ще ги плаща, разбира се

Досега опитите да бъде свален американският долар от пиедестала му на световна резервна валута бяха пресичани бързо и решително. Покрай което на доста хора им паднаха главите. Диктаторските глави на Саддам Хюсеин и на Муамар Кадафи са два от по-пресните примери. Това е разбираемо, защото ако светът откаже да купува американски ценни книги, стандартът на живот в САЩ ще падне драстично. Ще припомня, че всеки американец дължи по 50 хиляди долара на външните кредитори и още 150 хиляди на вътрешните. Естествено, такива суми, и даже една десета от тях, не могат да бъдат върнати при каквито и да са обстоятелства. Но пък изведнъж може да се окаже, чe

в американските магазини примерно няма обувки и дрехи

(тези стоки там са почти тотален внос). И други разни работи ще се окажат, а американците са сурови хора. Те имат официално 300 милиона огнестрелни цеви, а неофициално поне още толкова. И всичко това снабдено с полагаемите се муниции.

Че рано или късно финансите на света, и в частност системата, основана на долара, ще се сринат, е ясно на всеки, който не го мързи да мисли, или поне да събере две и две. Но кога именно това ще се случи, е въпросът на въпросите през последните 47 години, т.е. след излизането на САЩ от Бретънуудското споразумение през 1971 година. Мъжественото решение на президента Доналд Тръмп да излезе от ядрената сделка с Иран, влошаването на отношенията с Турция, надигащата се нова тежка интифада на палестинците и предстоящият сблъсък на САЩ и Китай в Китайско море, могат да се окажат компонентите на перфектната финансова буря, която ще помете долара и заедно с него и финансовата система на света. Забележете, че тук даже не споменавам Сирия и сблъсъка в Средиземно море за най-големия в света Левантийски басейн на газ. Заради който всъщност е и патакламата в Сирия.

Какво следва от тук насетне

Какво иде след това е трудно да се каже. Все пак, дори да се сринат финансите, материалните активи на света остават: който има къща и кола, пак ще има къща и кола, друг е въпросът с какво ще я кара. И даже който има 100 буркана зимнина в мазето, като баба Гинка от Гинци, пак ще има 100 буркана зимнина, макар и да не е ясно колко ще струват тези буркани в новия свят. Е, разбира се, ще е по-добре заедно с тях бабата да има и „Калашник” с 10 пълнителя. Защото, ако перифразираме думите на дребния гангстер Ал Капоне, буркани се пазят по-добре с калашник и катинар на вратата, отколкото само с катинар. Някои смятат, че Картаген трябва отново да бъде разрушен. Аз бих добавил, че вече може спокойно да си носим новите дрехи.