Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й

EС ще трябва да установи свои собствени правила и да изисква от всички корпорации, които търгуват на нейна територия, да се придържат единствено и само към нейните правни норми

Днес Европа е изп­равена пред важен идеологически кръс­топът, който дълго бе игнориран, но изборът не търпи повече отлагане. Европейс­ките дър­жави трябва да решат, дали да живеят в свят на дър­жави, всяка от които е суверенна в рам­ките на соб­с­т­вените си граници, не и извън тях. Или желаят да живеят в свят, в който Европа е част от Американ­с­ката империя, където НАТО, МВФ, Светов­ната банка и други меж­дународни инс­титуции са кон­т­ролирани от САЩ. В този свят граж­даните на тех­ните дър­жави ще бъдат обект на дик­татура на американ­с­кия истаб­лиш­мънт – същите онези супер богати хора, които управ­ляват и американ­с­кото правител­с­тво.

Иран се превърна в съд­бовен кръс­топът, а кон­к­рет­ният въп­рос е за оттег­лянето на САЩ от сдел­ката, която заедно с други 6 дър­жави те под­писаха с Иран. Както и пос­лед­валото връщане на сан­к­циите срещу Иран – сан­к­ции срещу ком­пании, които продъл­жават да тър­гуват с Иран. Нека обаче първо да изложим някои същес­т­вени исторически факти по темата.

През 1953 г. американ­с­кият истаб­лиш­мънт свали демок­ратично изб­раното правител­с­тво на Иран и наложи вар­вар­ска дик­татура, която изпъл­няваше волята на САЩ и тех­ните съюз­ници. По същия начин, по който през 1932 г. инс­талираха крал Сауд в Саудит­ска Арабия (където никога не е имало демок­рация), в Иран дадоха властта в ръцете на Мохамед Пах­лави. Ето какво пише в Уикипедия за Ибн Сауд: „След Пър­вата световна война той получава под­к­репата на анг­личаните, както и сериозно количес­тво боеп­рипаси. През 1920 г. той започва борба с фамилията Ал Рашид и през 1922 г. с помощта на британ­ците тя вече е напълно раз­г­ромена”. По подобен начин САЩ и Великоб­ритания овлас­тяват Мохамед Пах­лави и го прев­ръщат в иран­ски шах. Това бе работа на президента Дуайт Айзен­хауер. След смъртта през 1945 г. на Фран­к­лин Делано Руз­велт, който бе против­ник на империализма, американ­с­кото правител­с­тво начело с президента Хари Труман (когото Уин­с­тън Чър­чил вър­теше на мал­кия си пръст) бързо премина на империалис­тическа вълна. По времето на Айзен­хауер това стана още по-осезаемо. Така, през крат­кото управ­ление на неговия нас­лед­ник Джон Кенеди, приз­ракът на анти-империализма навес­тяваше Белия дом и зап­лаш­ваше неп­рекъс­натия глобален кон­т­рол на американско-британските управ­ляващи елити. Кенеди побърза да се противопос­тави на империализма (също както някога правеше Фран­к­лин Руз­велт) – той идеалис­тично зас­тана на пътя на стремежите към гос­под­с­тво и покоряване. И така той бе убит, а доказател­с­т­вата бяха потулени. 

Труман съз­даде ЦРУ, Айзен­хауер го под­чини на воен­ноп­ромиш­ления ком­п­лекс

, управ­ляван от американ­с­ката арис­ток­рация. ЦРУ се превърна в „дъл­боката дър­жава” на САЩ, кон­с­т­руирана да съз­дава глобално гос­под­с­тво. Тя изпол­зва „антикомунизма”, за да оправ­дае и прик­рие истин­с­ките си цели за налагане на глобално гос­под­с­тво и под­чинение.

През 1979 г. автен­тич­ната революция в Иран свали от власт наложения от САЩ Мохамед Пах­лави. Но съюз­ничес­т­вото между САЩ и Великоб­ритания, от една страна, и динас­тията Сауд, от друга, се превърна в съюз срещу Иран. Оттогава насам американ­с­ките и анг­лийс­ките елити демонизират страната и я определят като „терорис­тичен режим”. И то независимо, че на прак­тика Саудит­ска Арабия е начело на глобал­ния ислям­ски тероризъм, на който Иран се противопос­тавя (с изк­лючение на тогава, когато става дума за Израел). И всеки, който е наясно с нещата, знае тези исторически обус­ловени факти. Всъщ­ност съюз­ничес­т­вото между САЩ и Саудит­ска Арабия пред­с­тав­лява нещо много по-лошо. Глобал­ният ислям­ски тероризъм е изоб­ретен и организиран от съд­ружието между американ­с­кия истаб­лиш­мънт и динас­тията Сауд. Той води началото си от 1979 г., когато Иран успява да се освободи от американско-британската дик­татура и въз­в­ръща своя суверенитет, макар и прев­ръщайки се в шиит­ска теок­ратична дър­жава, която не може да се срав­нява с иран­с­ката свет­ска демок­рация преди 1953 г. През 1979 г. САЩ и динас­тията Сауд съз­дадоха ислям­с­кия тероризъм, за да насочат вниманието на Съвет­с­кия съюз към Афганис­тан, а впос­лед­с­т­вие изпол­з­ваха терорис­тите, за да принудят рус­наците да излязат от там. По този начин те се надяваха да изтощят съвет­с­ката икономика и след това да покорят СССР, а в крайна сметка и самата Русия. Всичко това излезе наяве на 24 фев­руари 1990 г., когато американ­с­кият президент Джордж Хър­бърт Уокър Буш обясни на американ­с­ките пар­т­ньори какво трябва да правят – на тази дата той издаде заповед на васал­ните европейски дър­жави, която те изпъл­няват и до ден днешен. От своя страна Русия е съюз­ник на Иран (за който рус­наците таят надежди, че ще под­чинят).

Основ­ният прин­цип на американ­с­ките елити, отс­тояван и до днес от американ­с­кото правител­с­тво, е отх­вър­ляне на национал­ния суверенитет. 

На 11 май т.г. телевизион­ният канал RT излезе с въп­роса: „Васали на Америка ли сме ние?”

Фран­ция се зарече да продължи тър­гов­с­ките си отношения с Иран и да не се под­чини на „светов­ния полицай” в лицето на САЩ. Тя заяви, че всички останали страни, под­писали ядреното споразумение, се противопос­тавят на връщането на американ­с­ките сан­к­ции срещу ком­паниите, които тър­гуват с Иран. В САЩ знаят, че ако Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания откажат да се под­чинят на импер­с­ките дейс­т­вия, това може да изложи на риск запад­ното пар­т­ньор­с­тво и дори напълно да го раз­руши. И така Студената война, за която Джордж Буш-старши нареди на съюз­ниците си да бъде продъл­жена, въп­реки раз­падането на СССР, на комунис­тичес­кия режим и Вар­шав­с­кия договор, ще прик­лючи и за САЩ, също както тя прик­лючи за Съвет­с­кия съюз през 1991 г. Такъв раз­вой вероятно би сринал американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс, както и акциите на мегакор­порации като Lockheed Martin. Американ­с­кият истаб­лиш­мънт се страхува, че мирът би замес­тил икономиката, основана на неп­рекъс­нато водене на войни. Всички тези милиарди долари, които се инвес­тират в оръжия за масови убийс­тва извън границите на Америка, ще потънат, ако Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания сложат край на запад­ното пар­т­ньор­с­тво и отново станат суверенни дър­жави. Заедно с друга суверенна дър­жава в лицето на Иран, те могат да кажат „не” на импер­с­ката мощ и „да” на национал­ния суверенитет, който е основата на всяка демок­рация. Никоя демок­рация не може да същес­т­вува в дър­жава, която е васална на друга. В свят, в който суверенитетът се зачита, може и да няма демок­рация нав­сякъде. Но тя вече няма да бъде погаз­вана от импер­с­ката сила, което сама по себе си не е никаква демок­рация, а същин­ска дик­татура.

На 3 март т.г. списание The Economist излезе със заг­лавие, определящо Китай като враг в продъл­жаващата Студена война, което гласи: „Как Западът сбърка с Китай?”. Статията раз­к­рива какво пред­с­тав­лява „китайс­ката зап­лаха”: „Китай не е дър­жава с пазарна икономика и при сегаш­ния си курс никога няма да бъде. Нап­ротив, тя все повече кон­т­ролира биз­неса като инс­т­румент на дър­жав­ното управ­ление… Чуж­дес­т­ран­ните фирми имат печалби, но не са удов­лет­ворени, защото тър­говията винаги се прави по китайс­ките правила”.

Империалис­тичес­ката гледна точка е, че

глобал­ният дик­татор и неговите кор­порации трябва да налагат своя ред

– да няма друг суверен, освен дик­тата на САЩ, които днес са империалис­тическа дър­жава.

Днес Европа може би ще нап­рави съд­боносен избор между меж­дународ­ния дик­тат, от една страна, и вър­ховен­с­т­вото на суверенитета на всяка дър­жава, от друга. EС ще трябва да установи свои соб­с­т­вени правила и да изис­ква от всички кор­порации, които тър­гуват на нейна територия, да се придър­жат един­с­т­вено и само към ней­ните правни норми. Което би означавало, че дър­жавата, а не кор­порациите, има вър­ховен­с­тво в рам­ките на своята територия. И това важи дори за меж­дународ­ните кор­порации, базирани в някоя дър­жава, която зап­лашва останалите и която твърди, че е „незаменима” нация. Особено, имайки пред­вид, че всяка нация е „заменима”. Русия не е приела това. Нито Иран. Нито Китай. Ще го нап­рави ли обаче Гер­мания – родината на „Гер­мания над всичко” (Deutschland über alles)? Ами Фран­ция и Великоб­ритания?

Американ­ците го приемат. Истаб­лиш­мън­тът в САЩ много успешно кон­т­ролира американ­с­кото общес­тво. В началото на 2017 г. (началото на ман­дата на президента Тръмп) социологичес­ката аген­ция YouGov провежда проуч­ване сред 7000 американци. Те са помолени да под­редят 144 дър­жави по категории, както следва: „врагове”, „неп­риятел­ски”, „приятел­ски”, „съюз­нически” или „не съм сигурен”. Пър­вите 13 дър­жави, които американ­ците определят като най-големи врагове са Северна Корея, Иран, Сирия, Ирак, Афганис­тан, Русия, Либия, Сомалия, Пакис­тан, Палес­тина, Саудит­ска Арабия, Йемен и Судан. Резул­татите от изс­лед­ването на YouGov са много близки до онова, което американ­с­ките елити биха искали да видят в списъка с враговете на Америка. С изк­лючение на Саудит­ска Арабия, която американ­с­кото правител­с­тво приема като свой главен, а защо не и топ съюз­ник, защото досега тя е най-големият клиент на американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс. И така, списъкът с враговете на американ­ците до голяма степен е онова, което популяризират медиите, под­чинени на американ­с­кия истаб­лиш­мънт. Всъщ­ност макар същите тези медии да не говорят нищо по въп­роса, че 92% от саудит­ците одоб­ряват ИДИЛ, и че саудит­с­кото крал­ско семейс­тво организира атен­татите от 11 сеп­тем­ври, американ­ците приемат враж­дебно Саудит­ска Арабия. Това е напълно прием­ливо за американ­с­кия истаб­лиш­мънт, защото омразата към саудит­с­ката крал­ска фамилия е пренасочена към Иран – най-голямата шиит­ска дър­жава, а американ­с­кото общес­тво пред­почита Саудит­ска Арабия пред Иран. Изс­лед­ване на Gallup от 17 фев­руари 2016 г. сочи, че американ­ците смятат Иран за по-голям враг от Саудит­ска Арабия. Така че американ­с­кият истаб­лиш­мънт няма причини за без­покойс­тво по отношение на своя главен съюз­ник и клиент.

Както в САЩ, така и в Саудит­ска Арабия елитите успешно упраж­няват кон­т­рол върху общес­т­вото.

Американ­ците мис­лят по желания от истаб­лиш­мънта начин – те под­к­репят всяко военно начинание, което той иска да извърши (нап­ример Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г., Сирия през 2012 г.). Раз­бира се, начинът да се установи такъв кон­т­рол върху общес­т­вото е през прозореца, през който то вижда света, а именно през национал­ните медии. На 12 май 2018 г. организацията Fairness and Accuracy in Reporting обяви, че американ­с­кият народ е много ефек­тивно манипулиран да вярва, че Иран е враг и зап­лаха за САЩ. Заг­лавието гласи: „Медиите обсъж­дат най-добрия начин да упраж­няват кон­т­рол върху Иран”, а статията под­к­репя с факти твър­дението, че американ­ците са жер­тва на ожес­точена пропаганда от страна на медиите, която насър­чава агресия срещу Иран. Независимо че американ­с­кият народ ще продължи да под­к­репя правител­с­т­вото (въп­реки недоверието към него и към медиите), другите народи не са тол­кова строго кон­т­ролирани от американ­с­ките управ­ляващи елити. Съот­ветно, ако дос­татъчно силно го желаят, европейс­ките елити биха могли да се откажат от съюз­ничес­т­вото със САЩ.Европейските медии покорно биха изпъл­нили как­вото им се каже. Така че биха могли вед­нага да започ­нат да опис­ват на европей­ците каква е реал­ността по отношение на американ­с­кото правител­с­тво. В този смисъл може да се дадат примери, включително и за това как САЩ отк­рад­наха Украйна и че някои от учас­т­ниците в събитията там вече раз­к­риха ролите си. Или, че Русия не е отк­рад­нала Крим, а това всъщ­ност беше иск­рата, която тряб­ваше отново да въз­п­ламени студена война.

Краят на запад­ното съюз­ничес­тво (и на американ­с­кия империализъм) е въз­можен.

Но за целта на лидерите на ЕС и на Ердоган ще са им необ­ходими кураж, убеденост и желание за въз­в­ръщане на национал­ния суверенитет като основен градивен елемент на демок­рацията нав­сякъде по света. Такава промяна на политичес­ката теория би била качес­т­вена промяна за Европа (и/или за Тур­ция), която исторически пог­лед­нато винаги твърдо е под­к­репяла империите, а рес­пек­тивно и дик­татурите. А това би означавало смяна на парадиг­мата.

От Strategic Culture

Превод: Антоанета Киселин­чева, a-specto

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител