Световните политически кризи не могат да се преодолеят без Русия. Но и с Русия досега не се получаваше. Световната политическа конфронтация напомня времената от студената война. Икономически санкции целят да принудят руския президент Владимир Путин да смени курса.  С твърдия си външнополитически курс обаче той е убеден в правотата си. С готовността си да поема големи рискове, да се намесва военно и да държи безкромпромисно на позициите си Путин отново превърна Русия в глобален играч, пише Франк Херолд в свой анализ, публикуван в берлинския в. “Дер Тагесшпигел”.

Предлагаме ви неговите аргументи с незначителни съкращения.

Само два примера, които руският президент може да смята за успех на водената от него политика. Фактически Западът прие анексирането на Крим, а в Сирия диктаторът Башар Асад е непоклатим, поне засега. Изглеждаше, че фронтовете бяха ясно очертани и непреодолими. Но те пак се раздвижиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви излизане от ядреното споразумение с Иран. Русия, както и европейците, иска да запази споразумението и така изведнъж се оказа, че сближаване е възможно. По обясними причини Владимир Путин не отхвърля подобен вариант.

Ще смени ли курса руският президент?

Когато през март с реч към нацията Путин подготвяше четвъртия си президентски мандат, външнополитическата тематика изцяло беше под знака на военна мощ и конфронтация със Запада. Руският президент обрисува Русия като обсадена от всички страни крепост и представи цял каталог от “оръжия чудо”.

Прехвалената ракета на Путин прелетяла едва 40 км преди да падне

Това трябваше не само да успокои собствения му народ, а да сплаши Запада. Едва встъпил в длъжност обаче той обяви, че за пръв път от години разходите за въоръжаване ще се съкратят.

И по темата Сирия имаше малка промяна. След въздушните удари на САЩ през април Путин обяви, че ще въоръжи сирийската армия с най-модерни противъздушни ракети. След това се отметна. Асад поне засега няма да получи нови ракети от тип С-300.

Понастоящем Москва демонстрира готовност да намери компромис с Украйна във връзка с изграждането на газопровода “Северен поток 2”. Очакванията обаче не бива да са твърде големи. Путин хвърля камъни във водата и наблюдава дали някой го забелязва.

Каква е главната цел на руската външна политика?

Курсът на Путин е насочен към това, Русия отново да влезе в ролята на велика сила, каквато в световната политика играеше Съветският съюз. В това той съзира историческата си мисия. Става дума за две основни неща.

Залагайки на многополюсен световен ред, Москва иска да преодолее стремежа на САЩ да са единствен световен лидер. Путин би бил доволен и от биполярен свят, доминиран от САЩ и Русия след постигнати договорености на равни начала. Но първоначалните надежди, че такива договорености биха могли да са възможни с Тръмп, междувременно се разбиха на пух и прах.

Второ: Владимир Путин не вярва, че може да има действащ либерален световен ред, както го съзират Германия и Франция. За Путин световната политика е игра, при която до голяма степен се залага на правото на по-силния. Ако някой спечели, другият трябва да даде нещо в замяна.

Кой определя стратегическите линии?

Всички основни решения по въпросите на външната политика, на политиката на сигурност и отбрана естествено ги взима Путин и то от две десетилетия. На международния паркет той има опит, какъвто нямат нито един от неговите партньори при преговори, като изключим Ангела Меркел.

Що се отнася до конкретните механизми по определянето на курса в Кремъл, нищо не прониква навън. Руски анализатори са сигурни, че по въпросите на световната политика Путин не се доверява на съвета на стария си приятелски кръг, както го прави в други области, а на истински експерти. Най-важният сред тях не играе почти никаква роля при публичното възприятие на Запад. Това е шефът на Националния съвет по сигурността Николай Патрушев, който, както и Путин, е започнал кариерата си в КГБ.

Путин - мускули вместо интелигентност

Стратегията не се определя  и от външнополитическия елит, който обаче може да набира анализи. Решаващи са тайните служби. В момента те функционират като “генерален щаб на армия по време на война”, се посочва в неотдавна публикуван анализ на московския център “Карнеги”. Поради настоящото напрежение силно се увеличи и влиянието на военните върху външната политика. Обратното – олигарсите, властови фактор, който през първите години от господството на Путин не беше за подценяване, междувременно са силно зависими от Кремъл, за да могат да прокарват свои виждания за ролята на Русия в сета или дори само по отношение на световната икономика. Ако изобщо имат подобни виждания.

Каква роля играе външният министър Сергей Лавров?

Вън от съмнение е, че той е най-професионалният руски политик и дори многобройните му противници на международната сцена с право му засвидетелстват изключителен респект. Обаче: в новия кабинет на премиера Дмитрий Медведев има деветима вицепремиери. Че Лавров не е в този дълъг списък, говори за неговата позиция. 68-годишният Лавров е един от последните представители на старата съветска школа по външна политика, но той е извън от вечно противоборстващите си неформални групировки в обкръжението на Путин. Точно поради този факт за президента той е незаменим на световната арена. Без лични амбиции повече от 14 години като дипломат номер 1 на Русия както никой друг Лавров лоялно се застъпва за зададения курс – за всеки зададен курс.

Каква роля играят вътрешнополитически фактори за международния курс?

Въпреки кризата в отношенията със Запада и нарастващите напрежения в редица региони по света, където Русия се ангажира предимно военно, се удаде вътрешната стабилност да бъде запазена. Нещо повече. Отправеният призив към патриотизма на руснаците заради дебнещи от всички страни опасности се превърна в най-важната колона за властта на Путин. В условията на непрестанна конфронтация модернизирането на страната и крайно наложителните икономически и социални реформи, които в началото на четвъртия си президентски мандат Путин обяви, буксуват.

За решаването на проблемите си Русия се нуждае от съживяване на сътрудничеството със Запада.