Проф. Антоний Тодоров: Управлението е смесица от демократични и авторитарни практики

Нуждаем се от подобряване на качествения състав на парламента и от повече граждански контрол върху дейността му

– Проф. Тодоров, в последните години изследвате белезите на авторитарните и тоталитарните режими. Откриваме ли някои от тях в днешното управление на България?

– Всеки реален политически режим е смесица от авторитарни и демократични елементи, дори и от тоталитарни елементи. На пръв поглед това е парадоксално, но всъщност няма чисти демокрации или чисти диктатури. Тоталитаризмът е по същество тирания на мнозинството, затова в демокрациите могат да бъдат срещнати дори тоталитарни практики. Когато ви налагат с вота на мнозинството порядки, които не приемате или които пряко засягат гражданските свободи, това е тоталитарна практика. Демокрацията също така не е просто власт на мнозинството, а такава власт, при която в управлението участват всички, включително малцинствата.
Така че в днешното управление на България можем да видим смесица от различни политически принципи: демократични, авторитарни или тоталитарни. Все пак засега общото съотношение е в полза на демокрацията, макар и често фасадна, процедурна, а не толкова същностна. Но нещата са винаги многостранни и противоречиви: имаме политически плурализъм, но от 2009 г. на практика управлява само ГЕРБ; имаме възможност за референдуми, но от 1990 г. досега са провеждани само два, а често предложените въпроси противоречат на основни правни принципи; провеждаме регулярно избори, но участието на тях непрекъснато намалява и често се оплакваме, че вотът се купува; имаме различни медии, но немалко от тях се използват като политически бухалки за оклеветяване или за манипулация на общественото мнение. Да не говорим, че някои публични арести напоследък напомнят за едни времена на масови репресии. Затова нашето управление е една смесица от демократични и авторитарни практики.

 – Има мнения, че парламентарният модел е изчерпан и трябва да бъде сменен. Какво е Вашето мнение?

– Мисля, че ако нещо е изчерпано, това е възприетият модел на политическо представителство. Но не бих казал това за парламентарния модел. Много граждани в България се смятат за непредставени политически в институциите на властта, включително в парламента. Но ако премахнем тези представителни институции, с това няма да увеличим представителността на властта. Изчерпан е начинът на упълномощаване на нашите представители чрез съществуващите партии и изборите, на които те се явяват. Очакванията са за повече възможности от страна на отделните граждани да влияят върху процеса на селекция на политическите представители и на политическите лидери.
Така например, изборите с мнозинство, този основен за модерната демокрация инструмент, вече са на границата на възможностите си и губят обществена подкрепа. Но засега нямаме друг начин да формираме представителство в многолюдни общества. Може би трябва да допълним принципа на изборите с практиката на теглене на жребий, която овластява пряко граждани, без процесът да минава през селекцията на политическите партии. Не използваме практиките на гражданските консултативни асамблеи, на общите събрания на гражданите в малкото населено място или в квартала, на истинското допитване и обществено обсъждане. Нямаме и процедури за отзоваване на избраници, които са се провалили. Изобщо, има какво да се промени, но това не изисква премахването на парламентарната система – тя е необходима като начин на представителство в едно многолюдно общество. Нуждаем се от подобряване на качествения състав на парламента и от повече граждански контрол върху дейността му.

 – В българския парламент има депутати, дори лидери на парламентарни групи, които са за излизане на България от ЕС и НАТО. Как можем да тълкуваме изказването на подобни мнения в момент, в който страната ни председателства Съвета на ЕС?

– Бих попитал: какво в частност ще спечели България, ако напусне ЕС и НАТО? Ако отговорът е „повече суверенитет“, това е голяма заблуда. В глобализирания свят няма истински суверенни държави. Всички сме силно взаимозависими. Проблемът е, че на глобално равнище решенията се взимат от корпорации и инстанции, които са извън демократичния контрол, докато гражданите могат да избират правителството си само на национално равнище. Няма глобална демократична инстанция. Донякъде това се отнася и до ЕС – Европейският парламент не е общото демократично представителство на европейците, а и той няма много власт. И той е в същата ситуация като националните парламенти, ползва се с ограничено доверие, гражданите малко влияят на състава и качествата му, гражданският контрол върху дейността му също е ограничен. Колкото до НАТО, това е военно-политически съюз и в структурата му няма демократични механизми.
Но България няма да спечели нищо, ако реши да напусне тези две организации. Напротив, в много отношения можем да очакваме не просто сериозни вътрешни и международни проблеми, но и направо катастрофа в някои области. Дори и да виждаме до каква степен ЕС е подвластен на международни олигархични лобита или е станал тежка бюрократична структура, ако България реши да остане сама, едва ли ще бъде по-добра или ще се справя по-добре. Дори напротив, нещата ще се влошат. Затова е по-добре да се работи вътре в тези организации, за да се променят те така, че българските граждани да виждат ясна полза от тях. И тази полза трябва да бъде разпределена възможно най-справедливо и между колкото се може повече граждани.

 – Преди дни едно издание отчете, че Бойко Борисов е най-дълго управлявалият български политик. Знак за какво е това?

– На практика Бойко Борисов е на власт от 2009 г. с едно много кратко прекъсване, бил е три път преизбиран като министър председател. Можем да добавим и периода на дейността му като кмет на София (2005-2009) или управляващ една шеста от България. Все пак, той все още не е достигнал рекордите на други лидери (Ангела Меркел е канцлерка от 2005 г. насам и е сменила 4-ма президенти на Германия).
Макар да виждаме, как ГЕРБ, партия, създадена през 2005 г. се е превърнала в успешна електорална машина, и която излиза начело на всички парламентарни избори от 2009 досега, причините за тази политическа хегемония не са единствено в нея. Самó по себе си това не признак на авторитаризъм. Проблемът е другаде. На първо място, това е, че ГЕРБ няма никаква вътрешнопартийна демокрация, няма никакъв вътрешнопартиен дебат. Освен националното им събрание, на което делегатите само аплодират речите на ръководството, следващата ръководна инстанция е националната комисия от 11 члена. Това е силно централизирана структура. На второ място, засега гражданите не привиждат приемлива политическа алтернатива на управлението на ГЕРБ, дори не привиждат някой, който да прави същото, но по-добре. Опозицията на ГЕРБ има много работа.

 – Каква е Вашата прогноза за политическото развитие на президента Румен Радев – да очакваме ли от него създаване на нова партия?

– Изборът на Румен Радев беше изненада, а той, както е известно, не дойде в политиката след кариера в някоя политическа партия. Той дойде „отвън“, но по някакъв начин е сравним с предшественика си Росен Плевнелиев, който също дойде отвън. Макар и кандидатура на БСП, при това в последния момент представен самостоятелно и след провалили се консултации с АБВ, президентът Радев на няколко пъти показа независимост. В много случаи тази независимост му носи дивиденти, не е случайно, че личният му рейтинг остава най-висок сред действащите политици и се запазва висок вече повече от година.
От друга страна такава независимост е и слабост – Румен Радев няма опори сред политическите партии, няма особени опори и в БСП в смисъл на собствен социален капитал от по-тесни връзки. Това би било сериозен проблем, ако се реши, евентуално в края на мандата и то при положение, че не намери повече подкрепа в БСП, да предприеме собствен политически проект. Досегашната история на бивши президенти, които се заемат със собствен политически проект, не е обнадеждаваща. „Либерална алтернатива“ на Жельо Желев не успя да стане парламентарна сила, връщането като лидер на СДС на Петър Стоянов не спаси СДС, създадената от Георги Първанов АБВ сега е извън парламента след един кратък мандат в него, при това в коалиция с ГЕРБ. Росен Плевнелиев не направи партия, но пък реши да бъде активен критик на наследника си Радев, което в никакъв случай не му носи позитиви като бивш президент. Засега смятам, че Румен Радев ще се въздържа да прави собствена партия, но в крайна сметка и това не бива да се изключва по принцип. Особено ако сегашната партийна система се дискредитира.

 – Доколко БСП се готви реално да управлява и възможно ли е това да се случи след евентуални парламентарни избори?

– Всичко може да се случи, но въпросът е, дали БСП в сегашното си състояние е готова да поеме управлението. Въпросите са няколко и все много трудни. Но първо място, това е, доколко БСП запазва единството си и дали евентуалното й приближаване към властта ще потисне вътрешните напрежения, както обичайно досега? Мисля, че сега нещата са различни и ако БСП не постигне вътрешно единство, това със сигурност ще й създаде трудности да спечели едни нови парламентарни избори. Разделенията са много, но изглеждат засега най-вече между една проевропейска и прогресистка позиция и една по-консервативна и родолюбива позиция. Вторият въпрос е, къде БСП смята да се позиционира в групата на европейските социалисти и демократи? Ще се сближи с партии като словашката на Фицо, с германските социалдемократи, с португалските социалисти или с други? Или смята да води войни с ПЕС и да демонстрира собствена позиция, различна от тази на общоевропейската партия? На трето място е въпросът за вътрешните съюзници – вече нито една партия в България не е в състояние да постигне самостоятелно мнозинство. Едно е БСП да търси съюзници сред левите като „Движение 21“ или АБВ, или дори сред зелените и средите около “Да, България“, друго е да свърне отново към ДПС или пък, обратно, да търси съюз с „патриотите“. Всяко едно от тези решения ще говори много за избрания от ръководството политически профил на партията. Както и ще повлияе на едни бъдещи избори. Накрая, но не по важност, е, какво собствено БСП предлага като различно в управлението, нищо, което да бъде разбрано като скъсване с „ерата на ГЕРБ“? Защото най-голямото разочарование ще бъде, ако нейното предложение е да прави същото, макар много по-добре.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител