България не е готова да влезе в еврозоната и причините за това са липсата на независимост на БНБ и корупционната среда, която заплашва стабилността на банковия сектор в страната. Това отчита докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската централна банка (ЕЦБ), който се публикува веднъж на две години.

Констатациите на ЕЦБ и Европейската комисия са в разрез с прокламираната от управляващите категоричност, че България е готова да се присъедини към европейския монетарен съюз и очакванията, че до края на юни може да встъпим в Механизма на обменните курсове ERM II, известен и като "чакалнята" за еврозоната.

Брюксел ни вижда в еврозоната, но без да се бърза

Днешният доклад обаче "поля със студена вода", както пише EurActive.com, амбициите на България. От общо седемте анализирани държави в него, с най-висока степен на готовност е Хърватия, последната присъединила се към ЕС и, за разлика от България и Румъния, без мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред.

Според официалното съобщение на Европейската комисия, докладът обхваща седем държави членки извън еврозоната, правно задължени да въведат еврото (задължението е поето с договора за присъединяване към ЕС, Глава 11 - бел.р.): България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. За разлика от по-богатите страни-членки на Общността, като Полша и Швеция, които използват собствената си валута, България, която е най-бедната в ЕС, се надява да се присъедини към валутния механизъм - предверието за еврозоната, през май или юни, се казва в съвместната публикация на EurActive и агенция Reuters.

МВФ: България ще расте по-бързо от еврозоната, по-бавно от останалия свят

В документа се констатира, че като цяло тези държави членки са постигнали значителна номинална конвергенция, но понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за присъединяване към еврозоната. Две държави членки - България и Хърватия, изпълняват всички критерии за конвергенция, с изключение на критерия за валутния курс, тъй като не са членове на валутния механизъм (ERM II).

Членството в механизма изисква да бъде тествана способността на централната банка на съответната държава да поддържа курса на националната валута в коридор с допустими отклонения от плюс-минус 15%, като този коридор може да е по-тесен. Престоят в него е минимум две години, като в действителност за балтийските страни продължи доста повече. През този период БНБ ще може да интервенира на пазара, ако левът се отклони с повече от договореното - много експерти се опасяват, че това ще е трудно за БНБ, която не води монетарна политика от 1999 г., откакто беше въведен валутният борд в България.

Проф. Вучева: Ако не влезем с фиксинг в еврозоната, ще има апокалипсис!

Документът посочва, че страната ни покрива три икономически критерия - за ценова стабилност, публични финанси и дългосрочни лихви, част от т.нар. критерии от Маастрихт. България обаче не отговаря на изискванията за валутно-обменния механизъм и законодателството не е напълно съвместимо с договора за функционирането на Европейския съюз.

Еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис заяви:

"Три от тези страни - България, Хърватия и Швеция покриват всички номинални критерии за влизане в еврозоната, като изключим този за обменния курс. В този контекст ние приветстваме усилията на българските власти да се присъединят към механизма ЕRМ 2, за да отговорят на тези критерии".

Да кандидатстваме за еврозоната сега

Докладът се основава на критериите за конвергенция - "критериите от Маастрихт", посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Критериите за конвергенция включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз. В доклада се стига до заключението, че:

• Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси.
• България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
• България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
• Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.

Освен че в доклада се прави оценка на тези формални условия за присъединяване към еврозоната, в него се констатира, че с изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз.

Проф. Стив Ханке: Да живее левът! Не ви трябва еврозона

Комисията разгледа и други фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценяването на устойчивостта на конвергенцията, и констатира, че в икономическо и финансово отношение държавите членки извън еврозоната са като цяло добре интегрирани в ЕС. Някои от тях обаче все още изпитват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.

"В светлината на оценката си относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като се вземат предвид допълнителните релевантни фактори, Комисията смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото", е оценката на ЕК.

Според EurActive фалитът на четвъртата по-големина банка в България - Корпоративна търговска банка (КТБ), през 2014 г. е разкрил липсата на достатъчен и надежден надзор върху банките. 

Дянков: Искров не искаше европейския банков съюз, а щяхме да избегнем КТБ

Това и други са причините "много страни във валутния блок да не искат България да се присъедини скоро. Те се тревожат за широко разпространената корупция в страната и как тя може да засегне стабилността на българските банки".

От еврозоната настояват България да се присъедини към европейския банков съюз, преди да започне теста за устойчивост на ERM II. Това дава възможност на Европейската централна банка да отстрани проблемите с нестабилността и необслужваните кредити в банките у нас, преди да позволи на България да приеме единната валута, се казва в публикацията на европейското издание.

Българските управляващи и БНБ обаче си правят оглушки за настойчивостта, с която София е подканяна да влезе в европейския банков съюз. При това управляващите и парламентарно представените политически сили вече се разбраха за това - през юли 2014 г., на консултации при президента Росен Плевнелиев, непосредствено след срива на КТБ. По-късно темата заглъхна, а на въпроса "кога", министърът на финансите Владислав Горанов не даваше конкретен отговор. Всичко е въпрос на една апликация, беше заявил той.

Борисов поиска еврозоната да пусне България в чакалнята

Но след срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София на 17 май президентът на Франция Еманюел Макрон съвсем ясно заяви, че влизането на България в чакалнята на еврозоната трябва да е едновременно с това в европейския банков съюз. Това означава, че ЕЦБ ще проверява първите пет по големина български банки и тяхната надеждност, а не БНБ. Към момента това са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, която е притежавана от белгийската финансова група KBC, която държи и СИБАНК, Пощенска банка.