24 май: Върви, народе възродени

 

Денят на българската писменост и култура започва да се чества още в края на IХ век, когато св. св. Кирил и Методий са канонизирани за светци. „Най-българският празник“, както често го наричат, не е минал без печата на манипулацията в годините на тоталитаризма.

След идването на тоталитарната власт върху символа на празника, химна „Върви, народе възродени“, са нанесени задължителните промени, за да не противоречат на комунистическата идеология.. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките.

След промените през 90-те години на ХХ век е възстановен оригиналният текст, но „по традиция“ продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението (вж. по-долу).

Преди 12 века в чест на светите братя е имало отделен църковен празник за всеки от тях – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за св. Методий. Едва в началото на ХIII век е било въведено общо честване на 11 май. Според някои историци въвеждането на общия празник е станало по указание на цар Борил през 1207 г. 24 май е по Григорианския календар, установен в България през 1916г., а 11 май – по Юлианския.

Паметна плоча на входа на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“, Ловеч

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на ХIХ век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си Петко Славейков „даскалоливница“. Има още два химна на възпитаници на същото училище.

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската, разказва самият той.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.

 

Български всеучилищен химн

 

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15

[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/05/24/24-%d0%bc%d0%b0%d0%b9-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b8/

Свързани новини: