Президентът: Да сме непримирими към невежеството, борбата с него започва от правописа

Да сме непримирими към невежеството, борбата с което започва от правописа, минава през богатството на речника ни, през натрупването на знание и води до свобода на духа. За това призова президентът ген. Румен Радев в словото си на официалната церемония по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

Държавният глава говори след прочитането на слово от името на патриарх Неофит пред събралите се близо 2 000 деца, учители, родители, политици и журналисти, застанал в подножието на паметника на Светите братя пред библиотеката.

Церемонията започна към 11 ч., след като шествието от деца, учители, родители стигна от Археологическия музей до района на библиотеката. За да стигнат до тревата, хората минаваха през метални детектори, разположени на тротоара на бул. "Цар Освободител", до Ректората на Софийския университет. Те се струпаха около метални ограждения и бяло-червени ленти, които ги спираха да се приближат до говорещите пред микрофоните. Полицаи също внимаваха никой да не преминава.

Оттам множеството чу изпълнението на "Многая лета" след словата, произнесени от името на патриарха, след което се насладиха и на "Върви, народе възродени" в изпълнение на младежката хорова капела към Националното музикално училище „Любомир Пипков” с диригент Татяна Христова.

"Събрали сме се да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата - започна след тях президентът. Повече от век на тази дата споменаваме Светите братя Кирил и Методий, свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го направим и днес. Но ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството. А това започва още с правописа. Той е първият урок по демокрация, защото в него всяка буква, всеки символ има своя смисъл и място, а голямата буква е само първа сред равни."

Следващата стъпка е речникът, посочи президентът и допълни, че "когато думите изпадат в забрава, с тях си отива и част от света".

"Днес оплакваме свободата на словото. Но за да постигнем свободата, първо трябва да владеем словото", каза той.

Третата стъпка е знанието, а четвъртата и най-важната - свободата на духа, посочи Радев и подчерта, че тя не се дава даров, нито е завинаги.

"Тя се отвоюва ден след ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска."

"По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива орис: нашият език. Тази реч „омайна и сладка“, на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която трябва да съхраняваме, защото днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?", попита президентът и пожела на учениците и останалите българи да бъдат „сеятели на правдата“, грамотни, свободни и достойни.

Думата преди президента имаше домакинът - столичният кмет Йорданка Фандъкова, която честити празника на словото, книжовността и съзиданието с думите:

"27 години преди Освобождението на България нашите възрожденци започват да празнуват великото дело на светите братя Кирил и Методий и, както пише в своите спомени българският учител Йоаким Груев: "От година на година тържественото празнуване се обобщи из цяла България и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна до всеобщ народен Великден".

Тази великденска тържественост на деня, както по-късно ще я нарече Иван Вазов, се усеща и тук днес - посочи Фандъкова. - Това е нашият просветен Великден и всеки 24 май ние празнуваме възраждането на знанието като сила и духовно единство, като общ словесен небосвод, който ни прави народ с бъдеще."

Фандъкова - бивш директор на столичното 73-о училище и министър на образованието - засегна и въпроса за реформата в образованието с думите, че всичко се свежда до една цел: "да възродим учителската професия като мисия, да върнем онзи заряд, който българските учители винаги са имали на лидери, които водят, които показват посоки, които откриват хоризонти пред нашите деца и пред нас, като нация".

Образованието е най-истинската кауза, а "голямата промяна започва в момента, в който вратата на класната стая се затвори и учителят застане срещу онези 30 изпитателни, любопитни или разсеяни детски погледи и те заедно се превърнат в един клас, в една общност", каза тя.

Столичният кмет се обърна към децата и учениците с призива: "Станете участници това откривателство, в което ще научите най-важното - какви искате да бъдете, знаещи, непримирими, добри хора, смелчаци, които държат на думата си, търсачи, които строят мечтите си".

"Запомнете, смартфоните не са по-умни от вас, нито могат повече от вас, не им давайте да управляват живота ви. Модерният виртуален хейт не ни прави нито знаещи, нито истински критични. Думите, които имат силата да променят, са в общуването, което създава общност на съзидание, на споделяне и на градеж."

Продължава на стр. 2

---

От стр. 1

Разказ за един от тези учители със заряд на лидери поднесе писателят Деян Енев:

Ще ви разкажа за един даскал. Преди повече от половин век той преподаваше български, руски и френски в училището на едно село в Лудогорието. По време на часовете му в класната стая цареше пълна тишина. Когато вървеше по улицата, хората се обръщаха към него с "Даскале!", а той се спираше и дълго си говореше с тях. Даскалът беше сладкодумен и понякога прибирането вкъщи можеше да отнеме часове.

Вкъщи жена му вече беше сготвила яденето. Сядаха на масата и обядваха. После даскалът малко подремваше. Когато станеше, избърсваше мушамата на масата още веднъж и слагаше отгоре писмените работи на учениците си. Вземаше червения молив, пъхаше го в накрайника с месингово дърво с пръстенче от едната страна и започваше да преглежда тетрадките. Подписът, който слагаше след оценката, беше забележителен - заемаше половин страница.

Всяка година на 24 май в селото имаше манифестация. Сваляха от стената на училището големия портрет на Кирил и Методий, украсяваха го с венец божури и го понасяха начело на шествието от ученици, учители и родители. Ликовете на двамата първоучители - Методий, с бялата брада, и чернобрадият Кирил - бяха по онова време без ореолите си на светии.

В центъра на селото, на площада даскалът държеше слово, за което се готвеше усърдно. Той пазеше като очите си тетрадката със старите слова, но всяка година се стараеше да прибави на словото си и нещо ново. Една година добави в словото си думите на Софроний Врачански: "И туч, и желязо, и камен стопят ся, само писаното слово останет вовеки веков", а следващата година - думите на Раковски: "Народ без повестност е мъртъв нравствено".

Във всяка къща в този ден бащите на децата правеха фенери, в които да може да се сложи и да се запали свещ. Вечерта, когато се стъмнеше, като последен акорд на тържеството, учениците се качваха по алеите на склона, който заграждаше площада от едната страна, запалваха свещите и изписваха с фенерите с огнени букви имената на Кирил и Методий.

После учителят се пенсионира. Още няколко години поработи като възпитател в дома за сираци в селото. Сетне се наложи да е преместят с жена му в София, защото жена му се разболя. Той почина 10-ина години след нея.

В стария куфар под леглото му домашните му намериха един стар швейцарски часовник - подарък от сина му, който замина от семейството си в Канада. Намериха и накрайника от черешово дърво - онези рицарски доспехи за червения молив, намериха и тетрадката със словата му за 24 май, както и избеляла пощенска картичка с ликовете на Кирил и Методий, каквито бяха и на онзи голям училищен портрет. Изтеклите години обаче на свой ред бяха рисували върху картичката. Брадата на Кирил като че ли също се беше прошарила и светите братя някак се бяха изравнили по възраст. А над главите им, ако се вгледаш настойчиво, можеха да се забележат по-светли от фона кръгове, които наистина приличат на ореоли. И досега пазя тази картичка, защото този възрастен учител беше моят дядо.

С рецитация на стихотворението "Аз съм българче" в изпълнение на първокласниците Борислава Петрова и Симеон Йорданов наближи и краят на церемонията. Той дойде с изпълнението на химна на Република България.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//kultura/prezidentat-da-sme-neprimirimi-kam-nevezhestvoto-borbata-s-nego-zapo-681285.html

Свързани новини: