На 24 юни в Турция ще се проведат предсрочни президентски и парламентарни избори. Те са изключително важни, защото с провеждането им в сила влизат одобрените на референдума миналата година промени в конституцията, които правят южната ни съседка от парламентарна президентска република.

Според повечето анализатори причината държавният глава да изтегли вота, планиран за ноември 2019 г., е да не позволи на забавянето в растежа на турската икономика да повлияе на подкрепата за него. Освен това обявяването на датата беше два месеца преди изборите, което допълнително подкопа шансовете на опозицията да се обедини.

Най-голямата победа за настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган би била да спечели още на първи тур. Въпреки всичко някои опозиционери в Турция се надяват, че може да се стигне до балотаж, при който всички противници на режима да се обединят зад един кандидат.

Кои са шестимата опоненти на Ердоган и има ли шанс това да се случи?

Турската “желязна лейди“

Мерал Акшенер беше член на втората най-голяма опозиционна сила, Партията за националистическо действие (ПНД), но през есента заедно с част от членовете й се отцепи и образува т.нар Добра партия. Причината беше, че ПНД, която не е член на правителството, поиска предсрочните избори и обяви, че ще се съюзи с управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган.

Въпреки че имаше шанс Добрата партия изобщо да не бъде допусната до изборите, депутати от най-голямата опозиционна Републиканска народна партия (РНП) обявиха, че напускат, за да станат част от формацията на Акшерер. Говорител на РНП, Бюлент Тезджан, каза, че идеята е била на лидера на партията му, Кемал Кълъчдароглу, и целта е била да се осигури нужният брой кандидат-депутати.

Така Акшенер разполага с необходимите ѝ по закон 20 представители в парламента - минималният брой за формиране на група, както и минималният за регистрация на парламентарните избори и за излъчване на кандидат за президентските, а и за получаване на държавни средства за кампанията.

Мерал Акшенер беше министър на вътрешните работи преди повече от 20 години, а чуждестранни медии я определят като “желязната лейди” на турската политика. 60-годишната Акшенер започва политическата си кариера през 1995 година. Тогава е сред приближените на първата министър-председателка на Турция Тансу Чилер. Година по-късно Акшенер става министър в коалиционния кабинет на Чилер и консервативно настроения Неджметин Ербакан. Начело на вътрешното министерство тя си навлича гнева на мнозина в Турция, заявявайки, че тогавашният лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан бил "от арменско котило". По-късно Акшенер поднесе извинение за думите си.

През 2001 година Акшенер участва в изграждането на ислямско-консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР), но много бързо се разочарова от Ердоган. След само четири месеца преминава в Партията на националистическото действие, където става съветничка на партийния лидер Девлет Бахчели.

Според социологическите проучвания тя ще събере между 15 и 22% от гласовете, но има шансове именно тя да се изправи срещу Ердоган на евентуален балотаж. Въпросът е дали при такива обстоятелства тя ще успее да обедини другите опозиционни партии зад себе си и да привлече гласовете на кюрдите, които вероятно няма да са доволни от националистическия й уклон.

Учителят

Републиканската народна партия (РНП) е най-голямата опозиционна партия в Турция. До последно не се знаеше кой ще бъде нейният кандидат за президент. В крайна сметка изборът падна върху депутата и бивш учител по физика Мухарем Индже. Дългогодишният депутат от района на Ялова, северозападна Турция, близо до Мраморно море е известен като един от най-енергичните говорители на опозицията в парламента.

Той обеща, че ще бъде "президентът на 80 млн., десни и леви, алевити и сунити, турци и кюрди". Турски издания го определят като "умерено консервативен“. Социолозите му дават до 25% от гласовете на първи тур.

Републиканската народна партия си навлече критики от гласоподавателите, задето не издигна лидера си Кемал Кълъчдароглу, когото Ердоган по-рано предизвика да се кандидатира за президент, за да се изправи срещу него и да си премерят силите. Според някои издания обаче решението му е шанс за кандидатурата на Акшенер, която той негласно подкрепи като предложи негови депутати да се присъединят към основаната от нея Добра партия, за да може тя да бъде регистрирана за изборите.

Затворникът

Преди дни стана ясно, че съдът в Одрин е отхвърлил искането на бившия съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите и кандидат за президент на партията Селахатин Демирташ да бъде освободен от затвора. Той ще води предизборната си кампания от затвора. Междувременно продължава делото срещу него по обвинения в сътрудничество със смятаната за терористична Кюрдска народна партия (ПКК). Той, както и всички над 10 000 арестувани членове и симпатизанти на Демократичната партия на народите отричат. Това обаче не променя факта, че Демирташ е заплашен от 142 години затвор, ако бъде признат за виновен.

Турция осъди 104 военни на доживотен затвор

Социолозите му дават между 9 и 12% от гласовете на първи тур. Ключово обаче е дали той ще подкрепи някой от другите кандидати при евентуален балотаж срещу Ердоган.

Другите

Останалите опоненти на Ердоган на президентските изборите на 24 юни не вероятно няма да съберат повече от 5% от гласовете, смятат социолозите. Това са лидерите на лявонационалистическата партия “Ватан“ Догу Перинчек, на умерено проислямската "Партия на щастието" Темел Карамоллаоглу и на малката дясноцентристка "Партия на справедливостта" Ведждет Йоз.