"Ако не гарантираме, че темата за Западните Балкани ще остане в дневния ред на Европейския съюз, тогава срещата на върха в София е била просто една добра среща. Трябва да направим всичко възможно да не допуснем отново конфликт като този в бивша Югославия. Това са нашите Балкани, нашата Европа и затова трябва да положим огромни усилия."

Така министър-председателят Бойко Борисов коментира ангажимента на българското председателство по процеса на приобщаване на държавите от региона към Европа чрез постигане на свързаност, икономически растеж и разрешаване на двустранните конфликти, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. Борисов е в Загреб по покана на премиера на Хърватия Андрей Пленкович.

Той посочи, че е обсъдил темата и с папа Франциск при аудиенцията си вчера и е получил съгласието му да посети България, Румъния и при възможност и друга държава от региона с основната цел да изпрати послание за мир и разбирателство.

"Започнахме да решаваме проблемите в София и разчитаме на Хърватия да продължи процеса, каза още Борисов. - Обединени можем да свършим много работа", посочи той, като подчерта, че заедно с колегата си Пленкович се подкрепят при дискусиите в Европейския съвет, както и по темите, които се отнасят до общи проблеми в региона.

На пресконференция след срещата си с хърватския премиер, Борисов подчерта, че диалогът може да доведе до разбирателство, дори между държави с многогодишни проблеми помежду им. Той даде пример в новия етап в отношенията между България и Македония и разказа за поредното съвместно честване, обединило двете страни – отдаването на почит в Рим на делото на светите братя Кирил и Методий.

Борисов благодари и за възможността броени дни след отбелязване на Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост в хърватската столица да бъде открит паметник на патриарха на българската литература Иван Вазов, което е още един символ на близостта между страните и народите ни.

Пленкович поздрави Борисов за организираната Среща на върха в София, която постави темите за Западните Балкани след 15-годишна пауза.

„Това беше послание към всички наши съседни държави да продължат с реформите, а съвместно с тях и да изграждаме свързаност - транспортна, дигитална инфраструктура“, коментира хърватският премиер.

Той отбеляза добрите политически и икономически отношения между Хърватия и България и подчерта, че ще продължи съвместното сътрудничество за влизане на страните в Шенгенското пространство и в еврозоната.

Паметникът на Иван Вазов бе открит от Борисов и от министъра на външните и европейските въпроси Мария Бурич. Той е разположен в парка Бундек на Алеята на поетите, където са и монументите на Александър Пушкин и Сергей Есенин.

Под бюста е изписан стих от “Моите песни” на патриарха на българската литература: 

“И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.”

„Вижте надписът колко е пророчески, земен, обикновен и в същото време гениален, отчитайки не само характера на българина, а може би и на целите Балкани“, отбеляза Борисов.

И благодари, че на хърватски са преведени голяма част от произведенията на Иван Вазов и днес заедно отдават почит към делото му. Премиерът посочи и че паметта за Вазов винаги ще бъде гарант за чистотата на българския език. 

Инициативата за издигането на паметника на Иван Вазов в хърватската столица е на посолството на България, като изграждането и поставянето на бюста е финансирано със средства от дарения.

Идеята за поставяне на паметник е вдъхновена от дългогодишното лично приятелство на патриарха на българската литература с хърватския новелист и преводач д-р Фран Гундрум-Ориовчанин. Хърватинът е превел редица творби на Иван Вазов, включително „Под игото“, публикуван в гр. Крижевци през 1898 г.