Икономистите на БАН не очакват предсрочни парламентарни избори тази година. Това обяви днес доц. Виктор Йоцов, ръководител на екипа, подготвил Годишния доклад за състоянието на икономиката. Акцентът в него е върху навършването на десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза. Докладът констатира, че в рамките на този период от България в чужбина са изнесени 13 милиарда евро от български граждани, които реализират там минимална доходност от 1%, но не работят за българската икономика.

Сред останалите прогнози на екипа са: покачване на темпа на усвояване на европейските средства; без промени на данъчната система и без завишена инфлация; растежът ще остане в рамките на 3-3.5% - добър, но недостатъчен, за да постигне България сближаване с европейските доходи. 

Проф. д-р Гарабед Минасян посочи, че е необходимо, предвид почти десетилетното действие на плоския данък, да бъде преосмислен в полза на по-доброто функциониране на преразпределителните процеси. Икономистите от БАН призовават за дебат по цялата данъчна система, в т.ч. и относно необходимостта от различни ставки по ДДС. От екипа дадоха пример с Румъния, която от няколко години реформира данъчната си система, въвеждайки диференцирани ставки по ДДС за храни и селскостопански продукти и за м.г. е реализирала 7% растеж, докато в България е два пъти по-нисък.  

"Практиката не подкрепя хипотезата за позитивна връзка между плоския данък и инвестиционната активност. Брутният вътрешен продукт (БВП) и потреблението успяха да повишат нивата си отпреди кризата, докато инвестициите остават на равнището от 2/3 от последната предкризисна година. Изсветляването на икономиката не се осъществи", заяви Минасян. 

Той отбеляза, че плоският данък съдейства за увеличаване на социално-икономическото неравенство -  коефициентът на Джини (Gini Coefficient) нараства в България, за да достигне екстремални стойности в рамките на ЕС в края на 10-годишния период. Данните показват, че относителните постъпления - спрямо БВП, в последната година с неплосък данък (2008 г.) все още остават непостигнати.

Десетина години след въвеждането на плоския данък БВП и потреблението успяха да възстановят и да превишат с повече от 1/10 предкризисните си равнища (в реални измерения), докато инвестициите (Бруто образуване на основен капитал) остават устойчиво на равнище от около 2/3 от последната некризисна година. Неправилно е да се предполага, че инвеститорите са своеобразни „изчислителни машини“, които се интересуват само и единствено от формално съществуващи възможности за извличане на печалба. Показателно е, че корпоративният данък у нас е сред най-ниските в ЕС (и не само там), но инвеститорите се въздържат да проявяват активност, се казва в доклада.

За 2017 г. растежът на България е бил 3.6% - малко по-нисък от този през 2016 г. и въпреки че е над средния за Европа, има само две страни с по-нисък растеж от нас. Това е неприятно, защото забавя темповете на сближаване и конвергенция, което така искаме. Освен това се наблюдава изместване от външните фактори на растеж към вътрешните - т.е. растеж, основан на потреблението, който е по-устойчив, по-предвидим, но и по-слаб, констатираха учените от БАН.

По думите на доц. Виктор Йоцов, като малка отворена икономика България е силно зависима от външната среда. Макар миналата година да е била благоприятна и е отбелязан растеж в глобален план, но рисковете остават високи - заради натрупания огромен дълг. Дълговото финансиране продължава да бъде основен начин, по който функционира глобалната икономика, заяви Йоцов.

Инфлационните очаквания и самата инфлация най-сетне започна да показва признаци на живот, след като няколко години поред бяхме в капана на падащите цени и дефлация. Когато имаш три поредни години на дефлация, това застрашава самото производство, посочи доц. Йоцов.

Проф. Минасян акцентира върху съзнателната рестриктивна политика, която води Министерството на финансите (МФ), като не изпълнява планираните разходни показатели в бюджета - главно капиталовите разходи.

МФ се грижи повече за своето собствено удобство, отколкото за ефикасното изпълнение на функциите си. Капиталовите разходи  почти традиционно изостават значително от планираните, за 2009-2011 са "спестени" над 10 милиарда лева капиталови разходи по този начин. Ако това не беше станало, БВП през 2017 г. можеше да е с 1/3 повече.

Криворазбраната финансова стабилност не е крайна икономическа цел, а средство, посочи Минасян. Той огласи данни, според които през 2016 г. е бил изнесен близо 3.4 милиарда евро български резидентен капитал, а през 2017 - 3.1 млрд. евро, около една трета от брутоинвестициите в България.

В съзнателно създадената управленска ситуация български капитали се принуждават да работят за чужди икономики, а не за собствената, заяви Минасян.