Чалгата посегна към класиката в българската поезия. „Прощално“ на Никола Вапцаров – едно от най-красивите любовни послания – бе употребено във вулгарния контекст на песента „Табу“.

Това е едно от предсмъртните стихотворения на поета, написани през юли 1942 г. в килия на Дирекция на столичната полиция. Посветено е на съпругата му Бойка.

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Вапцаров е бил задържан като участник в подривна група срещу немските войски в България, поетът и останалите организирали снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири. Часове след написването на „Прощално“ Вапцаров е бил екзекутиран. Двадесет години след разстрела му Бойка разказва пред радио „София“ как пазела стихотворенията на мъжа си в скривалище под въглищата в мазето. Криела ги завити в платно, поставени в порцеланово гърне, а него – в тенекия със сирене.

Трагичното съдържание и историята на „Прощално“ са заличени в „Табу“ с ориенталски ритъм, а видеото е със сюжет, подходящ за телевизионните канали след полунощ със забавления за възрастни.

Нито това, нито останалите стихотворения на Вапцаров днес са табу както за чалгата, така и за всеки друг, който пожелае да ги използва в музикално или друго произведение. Авторските права върху творбите на поета изтекоха преди 7 години, когато се навършиха 70 години от смъртта му. Попфолкът може да звучи и с лириката на Ботев, и на Яворов, и на Смирненски. Не е незаконно, въпросът е защо.

Скъпи читатели, ние, разбира се, няма да ви предложим видеоклипа. А който все пак държи да го види, знае къде да го намери.

"Площад Славейков"