Българинът е по-уверен, по-щастлив и по-убеден в стойностите на демокрацията - но по принцип, както и че гражданите сами управляват живота си и имат свобода на избора си. Същевременно само с две на сто са намалели хората, които искат силна ръка - водач, който да се оправя без избори, но 60 на сто продължават да искат и да си мечтаят за тази силна личност. Все по-горд патриот е и все така има големи проблеми с различните.

Какви са ценностите на българите през 2018 г.

Това показват данните от Петата вълна на европейското изследване на ценностите, която обхваща 47 държави. Проучването за България е осъществено от "Алфа рисърч" сред 1560 души между 11 ноември 2017 г. и 9 януари 2018 г.

"За българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност", коментира Татяна Буруджиева.

Интересно е разбирането за демокрацията. В най-голяма степен тя се схваща като равенство между мъжете и жените. Следва отговорът "хората избират чрез свободни избори кой да ги управлява". Третият най-чест отговор е схващането за демокрацията като раздаване на помощи за безработни. Едва след това идва защитата на гражданските права.  Едва 6 на сто обаче днес смятат, че демокрацията е нещо лошо.

Усещането за нарасналата собствена ценност на българите вероятно води и да увеличаване на усещането им дали са щастливи. Или може би защото са преоткрили патриалхалните ценности и патриотизма. Традиционно във всички световни индекси България е сред страните, в които живеят най-нещастните и оплакващи се хора. Според данните на "Алфа рисърч" за 20 години категорията на доста щастливите хора е нараснала с около 11 на сто. През 1999 г. 37,6 на сто казват, че са доста щастливи, през 2018 г. - те са вече 48,8 на сто.

 Едва 2,3 на сто от хората заявяват, че не са никак горди, че са българи. 13,6 на сто - не са много горди. Всички останали се гордеят.

Между 2008 и 2018 г. няма съществена разлика в значението на семейството. 86,4 на сто от българите преди десет години смятат семейството за много важно, през 2018 г. те растат и са вече 87,8 на сто.  Българинът все по-често смята, че контролира живота си. През 2008 г. те са били 41,3 на сто, днес вече са мнозинство - над 52,5 на сто. 

Има движение и по отношение на гражданския активизъм.

"В отворените общества свободните индивиди имат активно гражданско поведение в интерес на общото благо. По тази линия наблюдаваме известен напредък", отчита Евгений Дайнов.

През 2008 г. 9,7 на сто са подписвали петиции, през 2018 г. - 15,5 на сто. Няма увеличение обаче на готовността за участие в демонстрации.

Семейството е обявено за голямата ценност от българите. То се цени много повече от работата, приятелите, религията, политиката и свободното време. Свободното време същевременно се оказва все по-важно за сънародниците ни.

От 2008 г. до 2018 г. има бавно повищаващо се значение на непосредствените лични задачи и човешка среда - нарастват показателите за важността на личната работа с 3 на сто, свободното време - с 10 на сто, семейството, патриархалинте ценности като вярност и деца - между 3 и 6 на сто, на приятелите и познатите.

Оказва се, че в нагласите си към развода и случайните сексуални връзки сънародниците ни са - поне според собствените им заявки, доста консервативни. 14 на сто смятат, че разводът никога не е оправдан, над една четвърт от хората са на средната позиция 5 (по скалата от 1 до 10).

Още по-голямо е негодуванието срещу случайните сексуални връзки. Над половината реагират като заявяват, че никога не могат да оправдаят подобни отношения. 

Толерантността към различните у българите не се е развила чувствително. Две трети от хората не искат да живеят до цигани, следват хомосексуалисти и имигранти. Доста по-приемливи за съседи са мюсюлманите и евреите, сочат данните.

Бавното повишаване на значението на личните задачи и човешката среда като същевременно има рязък спад във важността на политиката и запазване на традиционно критичното ниво на доверие в институциите на демокрацията като съдебната система, здравеопазването, образователната система, както и ниското желание за политически и граждански активизъм - всичко това маркира  бавен процес на разпад на социалност, смята Александър Кьосев. 

Най-ценното качество, което родителите искат да предадат на децата си, е трудолюбието. Алтруизмът е най-малко популярен. Преди десет години 31,4 на сто от хората са искали децата да се учат в семейството на това качество, през 2018 г. - процентът им се е свил до 14,4 на сто. 

"Българското население се придвижва от опосредствени модерни социални връзки и ценности към "непосредствени", "партикуларни добродетели", т. е. от национално общество към отделни, непосредствени групи и малки "топли" общности, смята той.

"В противоречие с тези хипотетични наблюдения, може да се проследи и един обратен процес, тенденция, която изглежда в известен смисъл противоположна. Нараства "гордият патриотизъм", т. е. ценността, която би трябвало да споява нацията. Всички показатели на "българското" растат с 3-4 пункта, като най-впечатляващ е ръстът на отговорилите, че се смятат за "много горди". Това върви с нарастваща ксенофобия и социални дистанции спрямо чуждите и различните, с усещането за дефицит на участие във властта, с традиционното желание за силен лидер. Т. е. тук имаме основание да подозираме, че въпросният горд патриотизъм е всъщност националпопулизъм", е оценката на Кьосев.