Газ има, пари няма, но трябва да се действа. В общи линии така може да се обобщи приключилата за ден, вместо планираните два, визита на премиера Бойко Борисов в Москва. Извадена беше формулата за "неотложни ангажименти" на министър-председателя, която го върна предсрочно в София.

Бойко Борисов моли Москва за газово кранче от Турция

Втората тръба от "Турски поток", която Турция и Русия замразиха по-рано тази година на етап - опряла в турски крайбрежни води, може да завие към България. Съгласието на Турция беше обявено от руския президент Владимир Путин, който съобщи още, че е разговарял с Ердоган и е получил съгласието му на българската граница да е втората точка на вход на газ от "Турски поток".

Този президентски "мастер план" облекчава Турция относно пласирането на количествата газ от втората тръба на "Турски поток" - 15.75 млрд. куб. м, които след пускането на по-голямата част от Южния газов коридор се оказват... излишни. 

Борисов: Москва и Анкара са съгласни "Турски поток" да стига до нас

Защото когато скоро заработи конкурентът на "Турски поток" - TANAP, най-съществената част от важния за ЕС Южен газов коридор, 16 милиарда куб. м каспийски газ ще влизат в Турция, а оттам и в Европа. Шест милиарда от тях ще остават в Турция, другите са предназначени за европейския пазар. В близка перспектива мощността му ще бъде увеличена на 24 милиарда, а впоследствие - на 31 млрд. куб. м.

По ирония на съдбата Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, както е цялото му име, тръгва на 12 юни - Деня на Русия, когато официално ще го открият президентите на Турция и на Азербайджан Ердоган и Илхам Алиев.

България очаква от десетина години около 1 милиард куб. м от този азерски газ. Е, ще ги дочака.  

Така че втората тръба на "Турски поток" беше стратегически забавена, за да може "услужливо" Москва да я предложи - не на България, на ЕС, защото това е главната цел. И да удари Украйна, пускайки алтернативни трасета. Защото от март т.г. "Газпром" очаква решението на арбитража в Стокхолм по искането за разтрогване на договорите за транзит и доставки на природен газ на Украйна. Което Брюксел не одобрява.

ЕС: "Газпром" злоупотребява с енергийните пазари

А случи ли се, трансбалканският газопровод, по който Румъния и България получават руски газ и го транзитират към Турция и Гърция, спира. 

Проблемът за Украйна е дори не толкова заради доставките, колкото заради огромните приходи от транзитни такси за бюджета, които ще изгуби. По договор "Газпром" трябва да транзитира през Украйна 110 млрд. куб. м, макар реалните количества да са под 90 милиарда.

"Газпром" не може без Украйна

За разлика от смехотворните такси за транзит на България - 1.7 долара за пренос на 1000 куб. м на 100 км. Колко обидно ниски са те, личи от следния пример: 54 млн. евро на година щеше да е печалбата от транзитните такси за 32 години от несбъднатия газопровод "Южен поток", изчислени на база 8% възвръщаемост. Това са данни, публично обявени от служебния министър Васил Щонов през 2014 г.

Но Европейската комисия засега мълчи

В края на миналата година Борисов заяви:

Едната тръба от "Турски поток" отива в Истанбул, а другата - в България, иначе оставаме встрани от газопреносната мрежа. С това нещо съм запознал и колегата Туск (Доналд Туск, председател на Европейския съвет - б.р.), и Юнкер (Жан-Клод Юнкер, председател на ЕК, бел.р.). В кабинета на Юнкер стои именно тази схема на "Турски поток", заяви премиерът Борисов в средата на декември м.г.

Към момента няма никакъв сигнал от Еврокомисията относно тази опция и дали ще я одобри. Вероятно Юнкер все още гледа схемата в кабинета си...

За да получаваме газ от "Турски поток", трябва да е готов интерконекторът с Турция. Ако България беше готова с интерконекторите си със съседните страни, ситуацията щеше да е друга. Но те бяха умишлено бавени, именно за да продължи тази робска енергийна зависимост само от един доставчик. Сега се чака най-сетне да тръгне строителството на газовата връзка с Гърция - най-важната, избира се доставчик на тръбите, планира се със Сърбия, а Борисов обеща на 1 юли тази година да е готов интерконекторът с Турция.

И ако за газовите връзки голяма част от финансирането е обезпечено с европейски средства, за бъдещото отклонение на "Турски поток" това е много, много труден въпрос.

Кой плаща сметката

По думите на Путин Русия иска от България гаранции за бъдещия проект, посочва авторитетното руско издание "Комерсант". Според вестника Москва "вижда като гаранции инвестиции в развитието на българска мрежа от газопроводи, за да бъде приеман газът от "Турски поток" и доставян по-нататък за Сърбия".

Това разширяване на системата може да бъде осъществено за сметка на нейния оператор - държавната компания "Булгартрансгаз", или със средства на Европейската комисия, включително в рамките на приоритетни проекти за развитие на инфраструктурата, предполага "Комерсант". 

Отделна тръба до България по дъното на Черно море не фигурира в дневния ред, стана кристално ясно на срещите в Москва. За да насочи газа от втората тръба на "Турски поток" към България, "Газпром" не се налага да строи скъпи допълнителни мощности, казва Алексей Гривач.

Сухопътната част от втората тръба пресича действащата система на Трансбалканския газопровод. Трябва да договорим с турската компания "Боташ" използването му в реверсивен режим, а България да осигури изграждане на инфраструктура на своя територия за по-нататъшно разпределение на газа, разсъждава специалистът, според когото "става дума тъкмо за такива гаранции от страна на България".

Това ясно показва кой ще плати сметката. Няма да е "Газпром". Руската компания е изключително затруднена във финансово отношение. 

"Газпром" има най-амбициозната си инвестиционна програма през 2018 г. - за близо 1.3 трилиона рубли, и рекорден план за кредитиране, тъй като около ⅓ от програмата - 0.5 трилиона рубли (малко над 6 милиарда евро), се осигуряват чрез външни заеми.

"Газпром" взема кредити за €6 млрд. през 2018 г.

От началото на годината "Газпром" пусна облигации в рубли, евро и швейцарски франкове за около 127 милиарда рубли (близо 1.8 милиарда евро). За разлика от “ЛУКойл” или “Роснефт”, която попадна под ударите на многобройните санкции срещу Русия, “Газпром” е много по-зависима от международните капиталови пазари.

И слабото търсене на книжа от руски емитенти, и поскъпването на обслужването на външните заеми заради санкциите влошават положението. Според наблюдатели, цитирани от Reuters,  реализирането на инвестиционна програма от “Газпром” за сметка на дългови книжа в евро може да е проблематично и да се наложи да прибегне до заеми от руски и китайски банки.

"Нафтогаз" срещу "Газпром": Ще има ли газова криза?

“Северен поток” 2 и “Турски поток” са твърде ресурсоемки проекти за “Газпром”. А на сметката й увиснаха и незавършени строежи за 546 милиона евро. От вчера има нови лъжици катран - в изпълнение на решението на Стокхолмския арбитраж, който разпореди "Газпром" да плати на Украйна 2.6 милиарда долара, швейцарските власти предприеха обиски в офисите на Nord Stream AG и Nord Stream 2 AG, оператори на газопроводите "Северен поток" и "Северен поток 2", в които мажоритарен собственик е "Газпром". Компаниите са регистрирани в кантона Цуг, известен данъчен рай. Впрочем там беше регистрирана групировката "Мултигруп" на застреляния през 2003 г. Илия Павлов.

Но когато стана дума за плащане, и българската енергетика не е в цветущо състояние. Българският енергиен холдинг, под чиято шапка са НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Белене", Мини Марица Изток, Булгартел, ТЕЦ Марица Изток 2, е поизцеден. Впрочем, на сайта му (разтрогнатият) проект за "Южен поток" стои над този за интерконектора с Гърция и няма и дума, че не е реален.

Четири енергийни фирми съдят България за над €1 милиард

Откакто кабинетът на тройната коалиция, предвождан от Сергей Станишев, разреши НЕК да изтегли половин милиард евро заради АЕЦ "Белене", почти напълно изхарчени за "Цанков камък", БЕХ непрекъснато подновява облигационните си заеми, за да покрива този дълг. Тази година се планира поредната емисия, за да се покрие предишният заем от 2013 г., който падежира през ноември.

3 милиарда неустойка, ако прекратим договорите с американските централи

Като прибавим към това възможни предстоящи разходи по АЕЦ "Белене", както и предстоящи решения на арбитража във Вашингтон по четири иска на енергийни компании срещу България за над 1 милиард евро, картината не изглежда добре. Няма как да не се спомене и фактът, че предвид очаквано разтрогване на договорите с т.нар. "американски централи", дори и не веднага, но на части, България също ще трябва да плаща суми от порядъка на няколко милиарда лева.

Договорка за ЧЕЗ: 34% за държавата, ако плати €300 милиона за арбитража

Обяснимо е, че няма фанфари за визитата и дори обичайните тромпетисти са замлъкнали. Това, което Борисов получи в Москва, е договорено съгласие. Но това съвсем нищо не значи. Защото освен България, Европейската комисия ще вземе предвид и Киев при решението си. И няма как това да не е било тема на разговора между Борисов и украинския президент Петро Порошенко при скорошното му посещение в Украйна. Но не беше изпуснат "газ" в прессъобщенията и изявленията след срещата...