ГЕРБ и БСП неудържими за рестарта на АЕЦ "Белене"

Парламентът ще одобри идната седмица премахването на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене", както иска правителството на Бойко Борисов с мотива, че това ще позволи провеждане на процедура за  търсене на стратегически инвеститор, за да се оползотвори вече произведеното и платено ядрено оборудване за проекта. Около това становище се обединиха ГЕРБ и БСП по време на обсъждането в четвъртък в парламентарната енергийна комисия на доклада на енергийния министър Теменужка Петкова с вариантите за възобновяване на атомния проект. Документът породи повече от двучасова дискусия, в която се лансираха допълнителни идеи за реализацията на АЕЦ "Белене", освен предложените в доклада. БСП побърза да предложи назначаването на нови консултанти по проекта, а Петкова, която като шеф на финансовия одит през 2012 г. громеше АЕЦ "Белене" като корупционна схема, сега пламенно защитаваше необходимостта от възобновяването й и обясни пред депутатите, че проектът вече е съвсем различен и напълно нов. Трансформация на корупционния някога за ГЕРБ проект Видяната от ГЕРБ трансформация на АЕЦ "Белене" след шест години престой под мораториум бе обяснена от Петкова с плащането на близо 1.2 млрд. лв. от страна на НЕК за оборудването за строежа, след като бе осъдена от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ). Това налагало да се направи още един опит за реализацията на спирания на два пъти за повече от 30 години проект. "Несериозно е да се водят преговори с потенциални инвеститори в условията на мораториум. При спрян проект кой инвеститор ще приеме сериозно процедура, ще харчи пари за оценка на възможностите и за преговори", отговори тя на депутата от БСП Жельо Бойчев дали в ГЕРБ има настроения да й дадат мандат за търсене на партньор в проекта, но да запазят мораториума. В подкрепа на искането на Петкова за сваляне на мораториума социалистът Таско Ерменков обърна внимание, че сегашното решение на Народното събрание за спиране на проекта предвижда проучване за реализацията на оборудването за АЕЦ "Белене" в АЕЦ "Козлодуй" и търсенето на инвеститор в парогазова централа на площадката край Белене. Не може за една и съща площадка да се търсят двама инвеститора, ако се запази решението от март 2012 г., посочи Ерменков.   Така стана ясно, че вътрешната съпротива в ГЕРБ срещу отмяната на решенията на Народното събрание и на Министерския съвет от март 2012 г. за спиране на ядрения строеж е потушена и в комбинация с напора на БСП за възраждането му, рестартът е неудържим. Макар че представителят на ДПС Рамадан Аталай се обяви против възобновяването и декларира, че партията му ще гласува против, това е без никакво значение при подкрепата, която АЕЦ "Белене" има и сред "Обединените патриоти". Формално енергийната комисия не проведе гласуване за одобряване на доклада на Петкова, а по предложения на председателя й Делян Добрев всички парламентарни партии могат да внесат в комисията своите предложения по документа и накрая пленарната зала да вземе окончателното решение. Аталай каза, че ДПС няма да внася свое проекторешение и няма да подкрепи рестарта. БСП с идея за ядрен холдинг Така най-вероятно на гласуване идния четвъртък ще бъде подложено предложението в доклада, което е за сваляне на мораториума и възлагането на Петкова да разработи процедура за избор на стратегически партньор и да предложи структуриране на проекта до 31 октомври 2018 г. Възможно е все пак ГЕРБ да излезе с различно от това на Петкова предложение за АЕЦ "Белене". БСП също ще се възползва от офертата на Делян Добрев и ще внесе своя идея за рестарт на проекта чрез вкарването на активите му в ядрен холдинг, в който да влиза и АЕЦ "Козлодуй" и така с рейтинга на работещата централа да се тегли държавно гарантиран евтин заем за построяването на "Белене", а после четирите работещи блока да изплащат кредита, обясни бившият шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сегашен депутат от БСП Иван Генов пред Mediapool. От ГЕРБ обаче не са много съгласни с тази екзотична идея. Пред депутатите в четвъртък Петкова отново обясни, че най-лошото е нищо да не се прави с оборудването, защото това означавало отписване на активи за 3 млрд. лв. от капитала на НЕК, а това щяло да накара кредиторите на електрическата компания да си поискат предсрочно изплащане на заемите, а това на свой ред щяло да се отрази и на компанията майка на НЕК – "Българския енергиен холдинг". НЕК нямало да има откъде да върне през 2023 г. и дадения й от бюджета заем от 1.172 млрд. лв. да плати по арбитража с "Атомстройекспорт". Продажбата на доставеното вече оборудване пък щяла с много малко да намали загубите на НЕК от проекта и отново следвала заплахата от кредиторите и несъстоятелността на държавната компания, която при това нямало какво да прави площадката за атомната централа край Белене, в която били инвестирани 1.3 млрд. лв. Така енергийният министър разви тезата, че ядреният строеж трябва да се възобнови не само заради купеното вече оборудване, но и защото в страната ни ще има енергиен дефицит от точно 2000 МВ, тъй като поскъпващите въглеродни квоти и европейските изисквания поставяли българките въглищни централи пред изпитания и невъзможност да работят още дълго. Официално писмо и от "Арева" Петкова дори каза, че към официалните писмени намерения да инвестира в проекта от страна на Китайската държавна ядрена корпорация са се прибавили и такива от френската "Арева". От думите на Генов обаче стана ясно, че намерението на "Арева" е да участва като акционер на база на оборудването, което тя трябва да осигури за ядрената централа съгласно нейното споразумение с "Атомстройекспорт" за изграждането на АЕЦ "Белене" от преди спирането на проекта. Петкова обаче не даде детайли в тази посока. Самата "Росатом", собственик на АСЕ, миналата седмица обяви, че е готова да участва при всички условия в процедура за АЕЦ "Белене", а преди ден и руският президент Путин обяви, че Москва е готова да се върне в проекта. Чии сметки за тока от "Белене" са по-прави? Според Генов правителството на ГЕРБ не бива да бяга като от чума от предоставянето на държавния гаранции за ядрения проект и призова той да се реализира като изцяло държавен, защото себестойността на електроенергията от "Белене" щяла да струва 25 евро за мегаватчас – колкото струва сега от АЕЦ "Козлодуй",  и при пазарни цени от 65-70 евро разликата от 40 евро не само щяла да стига за изплащане на заема в рамките на 13-14 години, но и да "стане златна кокошка" в продължение на още 75 години. Според бившия шеф на АЕЦ "Козлодуй" сметките и на БАН, и на HSBC били криви, защото били смятани при високи лихви на заема, които държавата гаранция щяла да понижи и всъщност посочваните цени не били за себестойността на беленския ток, а пазарните. Генов смята, че няма начин такъв проект да не привлече частен инвеститор, но нямало смисъл държавата да отстъпва такава печалба на друг. И зам.-председателят на комисията Валентин Николов от ГЕРБ, който също бе директор на АЕЦ "Козлодуй", обърна внимание, че предложенията на Петкова не предвиждат възможността действащата ядрена централа да финансира АЕЦ "Белене". Енергийният министър обърна внимание на депутатите, че е възможен и вариантът по модела на изграждането на унгарската АЕЦ "Пакш 2" и да се вземе държавна гарантиран заем от Русия, който да започне да се изплаща с приходите от работата на централата след въвеждането й от експлоатация. "Явно ще има сватба" БСП на свой ред даде знаци, че е съгласна на всякакви варианти само и само да се възобнови ядрения проект. Стигна се дори дотам бившият енергиен министър Румен Овчаров, който неведнъж е критикувал Петкова, че е некомпетентна по ядрените въпроси, да я похвали "този път за добре свършената работа" с доклада. Това накара министърката въодушевено да благодари за признанието, а Рамадан Аталай отбеляза, че щом Овчаров хвали Петкова "явно ще има сватба". Аталай припомни, че преди спирането на АЕЦ "Белене" ДПС го е подкрепяла, но нещата вече са се променили много. "Толкова очернен от самата ГЕРБ проект сега ще го пробутвате на инвеститори", каза той. "Загубата, където и да я спреш, нататък си все на печалба", даде той контрааргумент на мнението на ГЕРБ и БСП, че трябва да се на прави опит за излизане на печалба от проекта. "Защо сега смятате, че ще преодолеете тази загуба и ще изкарате проекта на печалба?", попита Аталай ГЕРБ и БСП. "ДПС тогава подкрепяше проекта, но вие го оплюхте, не го искахте, защото е руски, сега да не би да е различен?", продължи той, обръщайки се към ГЕРБ. "Крайно време е да разберете, че въпреки опитите на БСП и подкрепата на ГЕРБ, този проект няма да се случи", каза още представителят на ДПС. Притеснения за търсене на отговорност за безстопанственост Това накара Петкова да обяснява, че проектът е бил спрян през 2012 г. заради липсата на пари и финансовата криза и защото още нямало яснота как ще приключи арбитражното дело на АСЕ срещу НЕК. От думите й стана ясно, че явно от ГЕРБ са мислели, че плащането на ядреното оборудване ще им се размине, но арбитражът каза друго, което сега пък се използва от управляващите като мотив за възраждането на проекта. "Вече притежаваме огромни активи и ако не се погрижим за тях, попадаме под ударите на състава за безстопанственост", изтъкна още един аргумент в подкрепа на рестарта на проекта  Петкова. От думите й стана ясно още, че правителството смята да оцени колко е струвало на НЕК да извади всички разрешителни, оценки и лицензи и да прибави тази стойност към сегашните похарчени 3 млрд. лв. за проекта, което може да вдигне евентуалната държавна апортна вноска в капитала на проектната компания за АЕЦ "Белене" до 34 на сто от цената от около 10 млрд. евро на ядрения порект. Румен Овчаров призова управляващите да не се хващат толкова за необходимостта от блокираща квота в проекта, защото тя нищо не означавала. Също като Петкова, и той отбеляза, че вече проектът за АЕЦ "Белене" бил съвсем нов, което налагало веднага да се изберат нови финансов и инженер консултанти на проекта. Реално предишните такива консултанти бяха "Делойт" и "УорлиПарсънс", която работеше с българската "Риск инженеринг" като подизпълнител и която реално след руската АСЕ получи най-сериозния пай от изхарчените по проекта средства. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев подкрепи намерението на Петкова да се намери инвеститор в проекта, но посочи, че в решението на парламента трябва изрично да се посочи, че това ще става без държавни гаранции и без договори за изкупуване на тока от ядрената централа. "Понякога е по-добре да изгубиш 3 милиарда вместо 10 милиарда. Като е толкова хубав проекта, да създадат проектна компания с наличното оборудване и лицензи и да я пуснат на борсата и всички, които искат АЕЦ "Белене" да си купят акции и така проектът да набере капитал", предложи Велев. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов на свой ред увери депутатите, че "няма никакъв регулаторен риск" пред възобновяването на проекта, тъй като всички издадени досега разрешителни се наследявали от бъдещия инвеститор автоматично. Само НЕК трябвало да възобнови искането за лиценз за ядрения строеж, които бе пред одобрение, но ГЕРБ спря проекта. В крайна сметка остава да се види финално какво точно проекторешение или проекторешения ще бъдат вкарани в пленарна зала и какво ще реши мнозинството. Каквато и вариация да се подкрепи, все по-сигурно изглежда, че машината за харчене на пари АЕЦ "Белене" отново се задейства.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/gerb-i-bsp-neudarzhimi-za-restarta-na-aets-belene-news279725.html

Свързани новини: