В разрез с неотменимия принцип за публичност на правораздаването държавните институции започнаха да крият изключително важна информация от обществен интерес. Вече са секретни имената на проверявани, разследвани, обвиняеми и подсъдими. Тайна са и някои осъдени, което е пълен абсурд и погазване на правото на информация на гражданите. Оправданието за всичко това е Общият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), който не изисква нищо такова, пише в. "Сега".

Готови ли сме да защитаваме личните данни? Или да платим 40 милиона лева

Съобщенията за внесени обвинителни актове и повдигнати обвинения от прокуратурата вече идват дори без инициали, като и селищата са обозначени само с една буква. Най-фрапантен е случаят със задържания преди два дни за убийство мъж в хасковското село Козлец, който в четвъртък беше обвинен от прокуратурата, а съобщението дойде засекретено, като селото е с инициал, а обвиняемият е описан като български гражданин, застрелял други двама български граждани - всъщност съпругата си и съседа си. 

Абсурдно е и съобщението за внесения в съда обвинителен акт срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош. В него също няма инициали, но обвиняемите се разпознават, понеже са посочени като длъжностни лица от НДК.

Прокуратурата обвини Боршош за коли, пиар и милиони

Спецпрокуратурата отказа да съобщи кои са обвиняемите за участие в престъпна група за наркотици с обяснението, че това е забранено от Закона за защита на личните данни, което не е вярно. Ако продължи така, прокуратурата скоро ще съобщава само, че един човек е обвинен за едно нещо. От пресцентъра й обясниха пред "Сега", че няма общи правила за съобщенията, а всяко се пуска така, както реши наблюдаващият прокурор. 

Прокуратурата си съперничи по абсурдност с новата антикорупционна комисия КПКОНПИ. В решението си за земеделския министър Румен Порожанов не бяха споменати нито името му, нито длъжността му. Вместо тях са сложени звездички, а гражданите могат да се ориентират за кой министър става дума само по косвени описания, например датата, на която е избран от парламента. 

Съдебната администрация отказва да съобщи имена на подсъдими, но кани желаещите да разберат кои са в съдебната зала. Софийският градски съд вече премахна от електронното си деловодство опцията да се търси по име на страна по дело. Сега конкретен съдебен казус може да се открие само ако търсещият знае вида на делото и номера му. Прессъобщенията за влезли в сила присъди също вече се пращат с инициали от Върховния касационен съд. 

Седем мита за GDPR

Общият европейски регламент изобщо не налага такива ограничения и всичко това е цензура, налагана от държавните институции. Журналистиката и медиите са изключени от регламента, ограниченията не се отнасят и за държавните органи, които събират и използват лични данни по силата на закон. Точно такива са полицията, прокуратурата и съдът. Освен това в регламента се казва, че общественият интерес е изключително важен. 

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) критикува ограниченията за достъп до публичните регистри, включително и от публикуваните онлайн съдебни актове. "Под претекст че са лични данни, от съдебни актове се заличават не само наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, но дори (какъвто е случаят с Върховния административен съд) и наименования на държавни учреждения. Предложените промени в закона за личните данни ще задълбочат тази негативна тенденция", предупреждават от асоциацията. 

Тя алармира, че ако проектът на МВР, с който уж ще се въведе европейският регламент в нашето право, бъде приет, ще има лов на вещици спрямо журналистите. Те ще бъдат принудени да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях.