Прощаване с журналиста Бабченко

 

И основните въпроси отново бяха към руските власти. В поредицата питания за отравянето в Солсбъри, свалянето на МН17, намесата в изборите на чужди държави и невероятните кампании по дезинформация на общественото мнение навсякъде по света, на които Москва до ден днешен не е дала отговор, а само гневно отрича всички подозрения, обвинявайки журналистите и западната общественост в „разпалване на русофобия“ и производство на фалшиви новини.

 

 

 

Павел Канигин

специален кореспондент на „Новая газета“

 

Аркадий Бабченко е убит вечерта на 29 май в наетия от него апартамент преди месец (журналистът живее в Киев почти година, посочвайки опасността от наказателно преследване в родината си Русия). Но още на следващия ден Аркадий се появява невредим на брифинга на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в компанията на шефа на спецслужбата Василий Грицак и генералния прокурор Юрий Луценко.

Украинските силоваци обявяват провал на операцията, замислена от руските им колеги, за убийството на известния руски журналист, а също съобщават за плана на Москва да бъдат ликвидирани на територията на Украйна още 30 човека. Предполагаемият организатор на убийствата, когото в СБУ наричат „украинския гражданин Г.“, получава от руските спецслужби и предава на изпълнителя на убийствата пълното досие на Бабченко и на неговото семейство, включително копия от паспортите и разпечатки на телефонни разговори.

В лични разговори с приятели и колеги Бабченко казва, че организаторите имат снимка от паспорта му отпреди 20 години, която никога не е публикувана и може да се съхранява единствено в московската служба ОВИР (отдел за визи и регистрации). Гражданинът Г., изпълнител на убийствата, получава сумата от 30 хиляди долара. По-късно СБУ публикува видео от задържането на организатора на покушението – оперативни работници  вървят след пълен човек с бяла риза, извиват ръцете му и го вкарват в тъмносин ван; лицето на човека от видеото не се вижда. Както се съобщава, наетият убиец е сътрудничил на СБУ от самото начало. Никакви подробности за името на поръчителя, нито за статута му в официалните структури на Русия не се съобщават.

В сряда през нощта няколко часа след появата на „живия“ Аркадий Бабченко на брифинг на СБУ, той отговаря на няколко въпроса в закрита чат група. Нашата радост и ликуване малко по малко отстъпи място на нарастващия скепсис. Време бе да зададем сериозни въпроси.

– Нас ни интересува кога ще бъдат представени доказателства за участието на руските власти в планираното убийство?

– Кой е поръчителят?

– Виждал ли е Бабченко списъка от 30 души, които Москва е планирала да ликвидира на територията на Украйна?

– Кои са посветените в детайлите на инсценировката?

– Разбира ли той колко сериозно е нарушена професионалната етика с неговото участие в операцията на спецслужбите?

Тези въпроси по-рано зададох и в ефира на ATR на съветника на шефа на вътрешното министерство на Украйна Антон Герашенко, същият, който вечерта на 29 май потвърди информацията за убийството на Бабченко. Но Антон и Аркадий отговориха по един и същ начин:

– доказателства за участието на Москва има, но не е време да се показват сега;

– всички имена ще бъдат казани в съда;

– „списък с жертвите“ съществува, но не трябва да се огласява заради следствена тайна;

– стандартите на професионалната етика не са съществени в момент, когато трябва да се спасява човешки живот.

Разбира се.

Но не беше ли достатъчно да се залови организатора на покушението на етапа подготовка за убийство и да се разбере от него цялата информация? И кой е този тайнствен поръчител от руското правителство, чието име толкова старателно и дипломатично се крие от украинска страна? Не трябваше ли сега да огласим имената и да ги обявим за международно издирване чрез Интерпол? Нима това нямаше да стане неоспоримо доказателство за поредния факт на руската агресия?

На тези въпроси досега така и не получихме отговор и започнахме да се тревожим, че и в бъдеще няма да получим. Важността на тази информация има огромно значение. Новината за убийството на Аркадий Бабченко обедини журналистите от целия свят. На първа страница на авторитетния френски Le Mondе излезе статия за Аркадий, на трагедията бяха посветени централните сюжети на ВВС, CNN, Deutche Welle и т.н. Сега Москва ликува, а заедно с нея и популистите и конспираторите в цял свят, получавайки блестяща възможност да засилят недоверието в медиите.

Още преди силоваците да разкрият инсценировката за убийството журналистите от няколко издания веднага се обединиха и започнаха свое разследване на трагедията. Най-напред репортерите събраха данни за всички камери за видеонаблюдение наоколо. Важно бе да се разпитат съседите на Аркадий и да влязат в самия апартамент – мястото на убийството, в моргата, да се говори със съпругата. Не ни се удаде обаче във всички тези случаи да съберем съществена информация. Съпругата заяви, че физически не е в състояние да общува (после се оказа, че тя е била сред посветените), квартирата е била запечатана от следователите, съседите също отказаха да разговарят.

Както разказва на другия ден Бабченко, до моргата стига само репортерът на ATR (Бабченко работи там напоследък) и опознава тялото: самият Аркадий се е преструвал на умрял. Сега обаче възниква логичното съмнение – кому е било нужно опознаването, за което става дума единствено от думите на самия „покойник“.

Единственият източник на информация за смъртта на журналиста в деня сряда, 30 май, са властите, на които всички се позовават. И това в крайна сметка разкрива нашата некомпетентност и компрометира традиционните методи за проверка на информацията.

Възниква и въпросът за доверието във властта (макар и в не най-надеждния регион на света).

Мен обаче къде повече ме вълнува въпросът за доверието в медиите, чиято задача е да бъдат супервайзъри на същата тази власт и да поставят под съмнение всяка нейна крачка. Макар никой да не очакваше, че дълбочината на „функционалните“ съмнения ще се окажат толкова стряскащи.

Още в сряда често се натъквахме на странни моменти и обстоятелства около смъртта на колегата, които биха могли да предизвикат подозрения за истинността на случващото се. Например фоторобота на килъра, който едно към едно съвпада с образа на съседа на Бабченко от долния етаж, мъж с брада. Никой от свидетелите, разпитани незабавно по горещите следи на престъплението, не чува изстрелите (с изключение на съпругата). Или редкият модел миниван шевролет, с който уж се движели престъпниците.

Очевидно датата 30 май 2018 година може да се запише в историята не само като поредния рожден ден на Аркадий Бабченко, но и като финал на журналистиката в нейния традиционен вид.

Мнозина пишат, че на 30 май Аркаша е умрял като журналист, нарушавайки професионалната етика, встъпвайки в безпрецедентна колаборация със секретните служби. Струва ми се, проблемът е и в друго. Ние умряхме като журналисти, а Аркаша просто ознаменува началото на нова и доста сбъркана ера в нашата професия, където дори да се потвърди смъртта на човек ще бъде подлагано на съмнения и ще е част от спектакъл, трудно различим от реалността.

…

На коментара на ВВС Аркадий отговори на страницата си във Фейсбук със следната бележка:

„От инсценировката на убийството на Бабченко има повече вреда, отколкото полза“ – скъпа преса на Британия! Върви, с извинение на @@@ (три весели букви), а? А като искате ползи – дайте ми британски паспорт и защита. Чак тогава ме учете как да спася семейството си. Умници @@@@@ (дяволски), @@@@@ (палачинки такива)“

Разбира се в сряда всички ние, приятели и близки от цяла Европа хванахме нощните полети за Киев, за да утешаваме семейството на Бабченко, а после се радвахме, че нашият приятел е жив. Десетки хиляди хора се отзоваха на трагедия, каквато е нямало, и събираха пари за близките на журналиста. Десетки медии от цял свят бяха готови да помогнат в разследването и поискаха от властите в Украйна и Русия да намерят убийците и поръчителите. И основните въпроси отново бяха към руските власти. В поредицата питания за отравянето в Солсбъри, свалянето на МН17, намесата в изборите на чужди държави и невероятните кампании по дезинформация на общественото мнение навсякъде по света, на които Москва до ден днешен не е дала отговор, а само гневно отрича всички подозрения, обвинявайки журналистите и западната общественост в „разпалване на русофобия“ и производство на фалшиви новини.

Но изглежда, без сами да го разбират, украинските спецслужби и нашият приятел Аркадий Бабченко обърнаха тези въпроси на 180 градуса. Ако са искали да надхитрят и надиграят Москва (на нейна територия), се оказа, че й оказват невероятна услуга.

Снимка: Reuters

Превод: Рени Нешкова

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/06/01/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%89%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%81-%d0%b6%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%b1%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be/

Свързани новини: