Но дотам не се стигна, защото Тито взе нещата в свои ръце и донякъде подкрепи исканията на студентите. Така беше предотвратено най-лошото - кървавата разправа с протестиращите студенти. Те пък отпразнуваха победата, но това беше пирова победа, защото - след като знаем какво щеше да се случи 25 години по-късно (войните в бивша Югославия) - това си беше катастрофално поражение.

Мъртвородената алтернатива

След като студентите аплодираха легендарния партизански командир и пожизнен президент Тито, протестите стихнаха. След това беше стопирано и плахото икономическо либерализиране на страната. Същевременно партията засили натиска си върху дейците на културата.

Някои от студентските лидери, като Владимир Миянович, заплатиха своята смелост със затвор и последвало изгнание. Осем професори от философския факултет в Белград бяха обвинени в подстрекателство на протестите и бяха уволнени с декрет. Въпреки това в културните среди настъпи известно раздвижване. Постепенно в югославското кино се наложи нова тенденция, наречена "черна вълна", а новата рокмузика и "дръзката" литература вече не можеха да бъдат спрени - въпреки забраните. Бяха преведени книгите на автори от Франкфуртската школа. Продължи и критичното противопоставяне на догматичния марксизъм.

Лебедовата песен на Югославия от 1980-те

Тито почина през 1980 година. Следващото десетилетие премина под знака на изтърканата социалистическа реторика с все повече националистически полутонове, влошаване на икономическото положение и една невиждана дотогава свобода. Книжарниците и библиотеките бяха пълни с книгите на всички източни дисиденти и с критичните публикации на много западни автори. Хората имаха малко, но можеха да мислят и да пътуват свободно.

Разпадът на Югославия беше съпроводен от братоубийствени войни през 1990-те години

В този вакуум възникна фалшивата надежда, че е възможно ненасилственото демократизиране на Югославия. Югославските комунисти обаче разбиха и маргинализираха възникналата през 1968 година политическа и обществена алтернатива. И в крайна сметка се потвърди кратката диагноза на най-известния югославски дисидент от ерата на Тито - Милован Джилас: "Последният изход на комунизма ще бъде национализмът. Югославската 1968 година се провали в стремежа си да бъде изграден някакъв демократичен социализъм".

Макиавелистични заблуди

През 2018 година човек може да добави към тази оценка и една иронична забележка - можеше да стане и по-лошо. Както на Запад, например. През 1968 протестиращите в Берлин, Брюксел и Вашингтон поеха кормилото в свои ръце. И какво стана с техните идеали за "дълъг поход срещу институциите"? - Няколко десетилетия по-късно Хавиер Солана, един млад испанец и бивш отявлен противник на диктатурата на Франко, вече като генерален секретар на НАТО издаде заповед за въздушни удари срещу Федеративна република Югославия - без мандат от ООН.

Драгослав Дедович

Един млад син на месар и уличен борец на име Йошка Фишер основа една пацифистка партия в Германия, която години по-късно той убеди да застане на страната на войната, злоупотребявайки с думата Аушвиц. А един американски баптист на име Бил Клинтън, който беше участник в гражданското движение и се противопоставяше на войната във Виетнам, заедно с бившите германски и испански пацифисти, си спретна собствена война - след като вече беше станал най-влиятелният мъж на планетата.

Техният връстник от Белград Влада Революцията (Владимир Миянович) никога няма да получи докторска степен или тлъст хонорар за лекция на тема студентските движения от 1968-а година. Понеже той така и не се домогна до властта, неговите идеи не можаха да лъснат като чисто макиавелистични заблуди.

Роденият в Сърбия, но израснал в Босна и Херцеговина, Драгослав Дедович е поет, журналист и преводач на лирика и проза от немски език. В продължение на няколко години той е ръководил сръбската редакция на ДВ.