Липса на реална конкуренция. Принудително гласуване. Неравен достъп на кандидатите до медии. При такива условия са проведени президентските избори в Русия на 18 март според доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), публикуван вчера.

Международните наблюдатели стигат до извода, че за разлика от предходните избори за президент през 2012 г. руската ЦИК е организирала вота "ефективно и прозрачно", що се отнася до правните и техническите аспекти. Но като цяло кампанията е минала в "извънредно контролирана правна и политическа среда, белязана с продължаващ натиск върху критичните мнения".

Промени в законите от 2012 г. ограничават гарантирани от конституцията политически права и свободи, се отбелязва в доклада. Антитерористичният закон от 2016 г. пък дава на властите широки правомощия да ограничават гражданските права, да отнемат гражданство и да следят гражданите.

Ето какво още отбелязват международните наблюдатели.

Без конкуренция

Повечето привидни опоненти на Владимир Путин публично обявиха подкрепата си за настоящия президент още преди вота. И признаха, че участват не защото очакват да спечелят, а просто защото искат да привлекат внимание към някаква кауза.

Кандидатите за президент бяха осем, а 17 потенциални кандидати не бяха допуснати до регистрация от руската Централна избирателна комисия, петима от които неуспешно обжалваха решенията пред Върховния съд, припомня докладът.

Режимът на Путин е по-изтънчен от съветския

Владимир Путин не е представил предизборна програма, не е участвалв дебати и почти не се е появявал на събития с гласоподавателите в столицата и в големи градове, отбелязват наблюдателите.

Приоритетите си за потенциалния следващ мандат той представи в реч пред депутатите в Парламента, а не пред гласоподавателите. За сметка на това медиите излъчваха събитието на живо и то бе коментирано в телевизионните студия в продължение на седмици, отбелязва ОССЕ.

Неравен достъп до медиите

Наблюдателите изтъкват като основен източник на политическа информация в Русия електронни медии, повечето от които са държавни, "разгърнато и некритично отразявали дейността" на Путин, което му дало "значително предимство" и довело до "неравни условия" в изборната надпревара.

Те са спазили закона като са организирали дебати между регистрираните кандидати, в които обаче Владимир Путин, който бе действащ президент тогава, не участва. Част от останалите кандидате са подали жалби в Избирателната комисия, защото не са получили достатъчно отразяване на кампаниите си и защото не са получили възможност да дебатират пряко с действащия президент, но всички са отхвърлени.

Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ препоръчва създаването на независим надзорен орган, който да контролира свободния достъп на кандидатите до държавните средства за масова информация.

Принудително гласуване

Наблюдюдавани са случаи местните власти да задължават фирми, борещи се за обществени поръчки или публично финансиране, да карат служителите си да гласуват за определен кандидат на изборите. Получени са сигнали, че служители в държавни институции, студенти, родители на ученици в държавни училища и членове на руската армия са принуждавани да гласуват, за да не бъдат уволнени.

Нарушения в изборния ден

Отбелязани се и множество нарушения в изборния ден - в 12% от наблюдаваните секции гласоподавателите са отбелязвали вота си на бюлетината публично, което нарушава тайната на вота, а в 74% от случаите в урните са пускани несгънати бюлетини. Освен това са отбелязани нарушения при преброяването на гласовете. В близо една четвърт от наблюдаваните секции бюлетините не са броени една по една, както е по закон. В 43% от случаите не е изнесен публично протокол с резултатите, които също е нарушение на закона.

Разглеждането на сигналите за нарушения при изборите не е прозрачно, отбелязват международните наблюдатели. Подадени са 420 сигнала за нарушения, от тях руската ЦИК е излязла с решения само по два от тях. Пред ОССЕ членове на комисията са заявили, че разглеждането на останалите не е в компетенциите им.

Наблюдателите споменават, че Москва е "ограничила правото на мирни събрания" с мерки срещу привържениците на опозиционера Алексей Навални, недопуснат до изборите.

Непрозрачно финансиране

Финансирането на предизборните кампании не е напълно прозрачно. Кандидатите предават на руската ЦИК два финансови отчета - един предварителен и един до 30 дни след публикуването на резултатите. По закон Комисията е задължена да публикува средствата, които кандидатете са похарчили, но няма изискване за гражданите да е достъпна информацията за какво са дадени тези пари или кои са частните дарители, ако има такива. Според ОССЕ това трябва да стане задължително по закон, за да се гарантира прозрачността на кампанията.

Как реагира Москва на доклада?

Руското външно министерство нарече документа "поредно доказателство за политическата ангажираност" на ОССЕ. Руското външно министерство призова организацията, излязла според него "далеч извън рамките на мандата си", "да преразгледа своите подходи" след "неоснователните критики" в доклада, отбелязва "Комерсант".

Държавната дума заяви, че не може да пренапише руското законодателство, преписвайки "като под индиго" от европейското.

"Нека ОССЕ първо посочи макар и една европейска страна, където изборите са по-открити, демократични и честни, отколкото в Русия. Нямаме нужда от такива препоръки", реагира Владимир Джабаров от външнополитическата комисия в руския сенат, цитиран от "Комерсант". 

Геополитически, исторически и социални обективни причини не позволяват на Москва да пренапише руските закони според европейските, заявява Виктор Карамишев, депутат от Държавната дума.

Законодателството на страната наистина "има нужда от усъвършенстване", признава все пак той и допълва, че руският парламент е създал тези дни експертен съвет, за да изглади "грапавините" в изборните закони.