Намаляват българите, които приемат демокрацията за най-добрата форма за управление на страната, показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, проведено от институт "Отворено общество" през април.

Днес 45% са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, докато несъгласните с това твърдение са около една трета – 34%. Делът на гражданите, които имат доверие в демокрацията, е спаднал със 7% за последните 3 години. През 2015 година демокрацията е била определяна като най-добра форма на управление за България от 52% от анкетираните сред по-образованите, сред хората под 45 г., сред работещите и сред хората с по-високи доходи има по-високо доверие в демокрацията, отколкото средно за страната.

Данните показват, че огромна част от българите не се чувстват представени в Народното събрание. 60% от пълнолетните граждани не са съгласни с твърдението, че в парламента има поне един народен представител, на когото биха се доверили и който защитава интересите на хората като тях. Съгласните с това твърдение са три пъти по-малко - 21%.

Усещането на 60%, че са непредставени, почти съвпада с реалността – активността на последните парламентарни избори бе 54%, а 85% от гласувалите са избрали партии, които влизат в парламента – т.е. общо 45% от избирателите са представени. Но пък това е усещането само на 21% от българите.

Преобладаващата част от анкетираните (над 2/3) продължават да бъдат уверени, че техните основни граждански права са защитени – 75% смятат, че няма вероятност през следващата година да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда, а 67% смятат, че няма вероятност да станат жертва на полицейско насилие.

Същевременно едва 8% са съгласни, че законите у нас се прилагат еднакво за всички. На противоположното мнение са почти десет пъти повече анкетирани – 76% смятат, че законите в страната не се прилагат еднакво за всички.

Данните са събрани чрез национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през април 2018 г. по метода интервю „лице в лице“ по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1179. Максималната стохастична грешка е ±2,8%. Изследването е осъществено и финансирано от институт "Отворено общество" - София.