Ако мислим че нямаме контакт с хомосексуални хора, то е или защото сме показали враждебност, или просто защото хомосексуалните, най-общо казано, са съвсем произволна извадка от обществото и с нищо не се отличават в ежедневния живот.

В близкото обкръжение на почти всеки има поне един човек с различна ориентация. Дали това е старата ви леля, която “така и не е намерила време да се ожени”, или чичо ви Славчо от петия етаж, дали е колегата, с който всеки ден пиете кафе или учителката на детето ви, или племеникът ви, най-добрият ви приятел. Но поне един има. И ако не знаете кой е, това е, защото в крайна сметка тези хора правят съвсем същите неща в ежедневието си като всички останали.

Работят като лекари, учители, строителни работници, земеделци, политици. Плащат данъци, понякога се разболяват, понякога паркират на тротоара, понякога закъсняват за срещи, понякога забравят ютията включена, понякога помагат на хора в беда. И в нито едно от тези действия сексуалните им предпочитания нямат значение.

Ако помислим за хората, които обичаме в живота – роднини и приятели, колеги, е трудно да приемем защо някои от тях трябва да имат по-малко права. В крайна сметка личната сигурност, семейството, родителството, любовта са консервативни ценности и колкото повече хора имат достъп до тях толкова по-стабилно и сигурно ще бъде цялото общество. Затова днес казваме ясно – всеки човек има право да обича и бъде обичан, да живее такъв, какъвто е, без страх от насилие и дискриминация.

Снимка: Sofia Pride 2018