Дядо ми отвлякъл баба ми. Бил обещал на друга да се ожени за нея, но се оказал на седянка в съседно село, харесал една от момите там и без да си губи времето да я пита или пък да чака тя да се влюби в него, просто я взел със себе си. Няма време за размисли и съжаления, нито за проверка на съвместимост между характерите. Последвали 53 години, щастлив, поне по думите на участвалите в него и на наблюдателите, брак. Развод тогава нямало. Избор и свободна воля, също. Поне в случая на баба ми. От това, което аз съм видяла, тя много обичаше дядо. Той също я обичаше. Възпитана да държи най-много на семейството, баба следеше в дома ѝ да има ред и уважение. Хванеш ли се на брачното хоро, пускане няма, докато музиката не спре за единия от двамата и той не си замине от този свят.

Приятелят ми не вярва в брака. След двата развода на баща му и леля му, изоставена с малко дете от мъжа си, той е убеден, че бракът само може да убие любовта. Парче хартия, което на никого нищо не доказва, най-малкото на този, на когато обещаваш споделен живот до гроб или... все по-често до бракоразводно дело. След като от доста време вече не е „срамно” (по определението на баба ми) да си разведен, изборът да оставиш клетвите и половинката си зад гърба си става все по-лесен. Когато нямаш избор, намираш начини да се справиш с положението. Когато изборът е много голям, става все по-трудно да решиш и винаги остава възможността зад ъгъла да се крие нещо по-добро. Ако няма брак, може да си тръгнеш по-лесно. Ако има любов, от друга страна, защо въобще ти е необходимо да подписваш каквото и да било, за да я докажеш?

Днес двойките, избрали просто да споделят живота си заедно, без непременно да играят сватбарското, са все повече. Те си имат деца, отглеждат ги и остават заедно понякога и по-дълго от женените.  Минават без събирането на няколко маси роднини, които виждаш само на сватби и погребения, без дълга бяла рокля и разчупване на питката. Избират да похарчат същата сума пари за вноската на общото им жилище или да си подарят ваканция. Когато не вярваш в институцията на брака, защо ти е да правиш циркове?

Вярно е, че бракът идва с известни преимущества и „застраховки”, в случай че нещо се обърка. Заставени сте да си делите придобитото по негово време имущество, по-добре било за децата. Все по-прагматично и по-малко романтично. Мечтателно настроени си остават обаче някои момичета, които продължават да се виждат в бели рокли и... държат на това повече, отколкото на младоженеца. Една съученичка от гимназията още в 10-и клас си избра рокля, но още чака предложението. Пак в гимназията, в девети клас в клуба по физика, двама съученици станаха гаджета. Десет години по-късно са семейство. Защо сключват брак? За да си подарят и това изживяване, не че не могат и без него. Могат. Връзката им преди брака издържа много повече от много бракове.

Дали някъде по пътя любовта и бракът са спрели да вървят ръка за ръка? Не, не са.

Те просто никога не са вървели непременно заедно, просто понякога са се срещали. И преди, и сега е имало двойки, които са се женили без любов, единствената разлика е, че сега не е толкова странно да се обичат и да живеят заедно без брак. Изборът си остава личен. Променят се само причините за него. Ако не вярваш в нещо, един подпис няма да те направи вярващ. И както е казал поетът Винисиус ди Морайс  „Любовта е вечна, докато трае” , а това може и да е до смъртта. Бракът е вечен до развода, а той може и да бъде изпреварен от смъртта.

Само в единия случай е въпрос на подпис.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“