Има много хора, дори може би и сериозни, които подчиняват живота си на ритъма на Световното първенство по футбол. Радват се като деца на всеки четири години да се потопят в сапунена опера и да забравят всичките си грижи, катастрофата с климата, десния популизъм. Учат наизуст имена на стадиони в далечни страни, интересуват се не само от собствения си отбор, а и от “фалшивата девятка” от Панама или от “прахосмукачката” на Сенегал, коментира Йозеф Келнбергер*.

Но трябва ли да се радваш на турнир, когато се провежда в страна, която чрез погазваща международното право война тласна част от света в нещастие, която се управлява от президент, който смята себе си за по-важен от правото и закона, който в сбоствената си страна настройва мнозинството срещу малцинства и иска да наложи волята си на други държави?

Иде реч и за САЩ, които редом с Мексико и Канада ще са домакини на мондиала през 2026 г., което се очаква ФИФА да обяви вероятно тази седмица. Тогава Доналд Тръмп няма да е президент, но това действително ли е утеха? Цинично би могло да се каже: хората би следвало да се наслаждават на започващото в четвъртък Световно първенство по футбол в Русия, тъй като преди следващия мондиал държавници от типа на Тръмп и Владимир Путин биха могли да тласнат света към хаос. Във всички случаи европейските политици би трябвало да използват московската сцена, за да разговарят с Путин. Това поне не би навредило в един свят, който стана толкова опасен, както не е било след края на студената война.

Свобода, демокрация и човешки права в Русия са омаловажени

Естествено, че има ред причини мондиалът на Путин да се приема като фарс. Ценности, като свобода, демокрация и човешки права, в Русия са омаловажени. Путин анексира Крим, в Източна Украйна води мръсна война, най-вероятно стои зад убийства зад граница, чрез тайните си служби се опитва да манипулира други държави. За разлика от Международния олимпийски комитет ФИФА не говори за висши идеали, но съобразно принципите си не би следвало да даде домакинство на Русия за мондиал. Но ФИФА е синоним на корупция. Под паравана на «автономия на спорта» функционерите търсят нови източници на пари. Ето защо през 2022 г. Световното първенство по футбол ще се проведе при шейховете в пустинята на Катар. Това е върхът на фарса.

Безспорно е какво поведение трябва да има западният свят при подобни спектакли. Почти не се чуват призиви за бойкот, след 1980 г. темата приключи. Тогава под натиска на САЩ някои западни държави, сред които и Германия, не участваха в Олимпийските игри в Москва като санкция срещу инвазията на съветски войски в Афганистан. Това не доведе до нищо, като се изключи по-нататъшно втърдяване на позициите.

Сеп Блатер отива на Световното. Поканен е от Путин

Сега дузини евродепутати призовават правителствени ръководители от Европа да избягват Путин. По примера на Тереза Мей и Ангела Меркел трябвало да не лети до Русия за мондиала. Мотивите са достойни, но остава въпросът: До какво води това, освен до един огорчен Путин? Едно футболно шоу може и да ласкае суетата на един автократ, но управлението му не зависи от това. Много по-голяма болка му причиняват икономическите санкции. При цялата еуфория световно футболно първенство бързо се забравя. Когато през 1998 г. френският футболен тим, състоящ се от бели, чернокожи и мюсюлмани, спечели титлата на своя земя, мнозина вярваха, че нацията се е сдобила с нова, мултикултурна идентичност. Въздействието скоро отшумя.

«Лятната приказка» през 2006 г. (мондиалът в Германия – б. р.) с развети национални знамена в черно-червено и златисто беше възприета като стимул за патриотизма.

Месеци по-късно социологическите проучвания сочеха, че германците продължават да гледат на националния си празник предимно като на неприсъствен ден. Междувременно домакинството на Германия на мондиала замириса на корупция. Ето защо е нужно повече морално смирение, дори и когато корупцията не може да се сравнява с нарушаване на човешки права.

Каспаров призова за бойкот на световното по футбол в Русия

Като лидерка на Европа Ангела Меркел би следвало да отлети за Русия. На руския народ тя би трябвало да засвидетелства уважение, но да даде и ясно да се разбере кое дели Русия от Запада, като призове към освобождаване на политически затворници и, примерно, да напомни за полета MH 17 – за онези 298 деца, жени и мъже, които на 17 юли 2014 г. в небето на Източна Украйна бяха свалени от руска ракета. Не може да се надяваме на нов старт на германо-руските отношения, обаче: по време на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг беше даден ход на сближаването между Северна и Южна Корея.

От германските футболисти, както и от останалите, не би трябвало да се очакват политически послания. По всяка вероятност политическото съзнание на футболистите не се е развило кой знае колко от времето, когато преди 40 години след моралния банкрут в Аржентина, когато край стадионите военната хунта извърши кърваво деяние, а не беше чута и дума на възмущение. Междувременно професионалните футболисти се подбират дипломатично, но тяхната форма на изява е играта. Става въпрос за млади мъже, чийто живот до голяма степен се върти около футбола и се възнаграждават с умопомрачителни суми.

Тези гениални Роналдовци, Месита, Йозиловци, високоплатени мигриращи работници, живеят в своя си космос, но техният начин на игра завладява  целия свят. С индивидуална техника или отборна тактика, с жестове на възторг или отчаяние, футболът разви универсален език и естетика. Дали по този начин въздейства върху обединението между народите? Това е крехката надежда, поради която можеш да се радваш и на мондиала в Русия. В противен случай можеш да се наслаждаваш на едно световно първенство, както на космическия полет на Александер Герст (германски астронавт, който в момента е на борда на Международната космическа станция – б. р.): абсурдно скъп, до голяма степен безсмислен, но все някак завладяващ.

*Йозеф Келнбергер е известен журналист и спортен коментатор на мюнхенския всекидневник «Зюддойче цайтунг», откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.