Тъмната пазва на нощта

– Да взема и аз ли да си поръчам тоник? – мечтае си понякога нашият. – Така ти светят очите след него. – Сакън, ходжа ефенди. Естествено, като седна с попа, такива скрупули нямам, и затова го уважавам много и него, а и той жули повече от мен. Само да не се налагаше и да го нося. – Дядо попе, аз ги правя тези бебета, ти ги кръщаваш – изричам му понякога. – А... аз мога и майките да кръщавам, моето момче. – Ся, дядо попе... – И бабите мога... Кажи хвала на Бога, моето момче – подсеща ме винаги.

Прочети цялата новина http://www.eurochicago.com/2018/06/pazva/

Свързани новини: