Горе-долу така звучи трагедията и когато пътниците са с билети за другия нискотарифен гигант Ryanair, който е забавил или отложил полет. 

Телевизиите спешно включват по телефона пътници от мястото на драмата, оказва се, че българската държава не им оказва нужната помощ и не изпраща специалния държавен самолет за пътници с отложен полет. Сайтовете пращят от последни новини, свързани с процеса на чакане. Обикновено старците нямат пари да си купят водичка и си седят жадни и отчаяни. 

Според българските медии се оказва, че проблеми със спазването на полетния график могат да имат ексклузивно само нискотарифните превозвачи. Когато Air France или Lufthansa стачкуват обаче, никога не се излъчват историите на блокираните по летищата българи – тогава те са част от статистиката на десетки хиляди пасажери и медиите отразяват само официалните съобщения.

Тогава те звучат така: „Пилотите на авиогиганта искат ръст в заплатите; наземните работници на германските летища очакват още социални придобивки и удължаване на годишната отпуска; компанията до този момент губи по 3 милиона евро дневно…“ Такива работи. Но изведнъж старците, бебетата, прехраната, водата и всички други драматични елементи се заменят с „обективните факти“. 

Когато националният превозвач закъснее с девет часа – пак цари пълна тишина.

На 13 юни, около стотина пътници на Lufthansa остават на летището в Мюнхен, защото полетът към София е отменен. Част от пътниците успяват веднага да си уредят премаршрутиране с полет през друг европейски град. Качват се в самолета, затягат коланите, отделят се от ръкава и… се връщат. Технически проблем в машината и още близо 200 човека остават на земята. Става дума за друг редовен европейски превозвач. 

Някой да чу, че пасажерите на полета от Мюнхен са останали насред чакалнята, получават по едно шоколадче и по едно одеяло и… кой както може да се оправя. Европейските правила категорично не са такива и е достатъчен един гръмогласен пътник, който е наясно с правата на пътниците, за да стане не само страшна гюрултия, но и да започне бързото премаршрутиране на пасажерите. Но истината е, че хората си мълчат и чакат някой да ги „оправи“. 

В такава ситуация най-бързо се измъкват знаещите, другите чакат. 

Защо обаче за тези случаи не съобщава нито една медия никога? Защото редовните превозвачи са също и рекламодатели. Те дават реклама и на телевизиите, и на всички електронни медии. Следователно ако ще всичките сто пътника да се обадят на всички медии, там няма да излезе и думичка.

В същото време всички са свободни да бият с пълна сила по онези, които не изхранват медиите и така хем излиза „новина“ за проблем в бранша, хем изнудването може да продължи, докато атакуваната компания не се съгласи да плаща за реклама. Общото между нискотарифните превозвачи обаче е не само агресивно нарастващият им дял в локалните превози (презокеански нискотарифни полети няма), но и политиката никога да не се рекламират, което би повишило крайната цена за клиентите. 

В света около 9 милиона души ежедневно пътуват със самолет. Само днес в света над 3 часа са закъснели близо 3700 полета (това засяга най-малко 37 хиляди души), а 308 са били отменени или поне 3 хиляди души са бесни на късмета си. Само един от европейските авиогиганти днес е с 16 отменени полета, а 6 са със закъснение над 3 часа.

Причината за промяната в полетните планове може да е както по вина на превозвача, така и на летището. Един от европейските хъбове днес е с 14 закъснели полета по вина на наземния контрол при излитане и с 19 закъсняващи на кацане. 

Преди няколко дни по вина на летището във Франкфрут са отменени 10 полета, Lufthansa и Air France са отменили по 10 полета. 

Истината е, че пътниците трябва да пътуват компетентно и да знаят кога и как да реагират на промените в плановете за пътуване. Нито един превозвач не бърза да влиза в разходи с премаршрутирането на пасажерите, нито да им осигурява удобствата, предвидени с европейски регламенти. Хората няма да получат медийна защита, когато недоволстват от компаниите-рекламодатели. Затова се връщаме към любимия Остап Бендер и неговата максима: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.“