Музеят на мозайките в Девня съперничи на експозицията в Истанбул

Само на 20 километра от крайбрежния град Варна, близо до град Девня, се намира интересен археологически обект – голяма колекция от подови мозайки от гръцко и римско време. Те са експонирани в музей, който е построен върху част от основите на голяма римска къща, разкрита през 1976 г. при археологически разкопки. Въпреки че не е толкова голям, колкото истанбулския, той впечатлява с изящните си си пана, украсявали дома.

Античната сграда е датирана от времето на император Константин I Велики – края на III – началото на IV век. Била е градска къща (villa urbana) и е заемала площта на цял квартал в римския град Марцианопол, който е бил един от най-големите в тази част на империята. По план е била изградена като типично гръко-римско атриумно-перистилно жилище, при което вътрешният двор (атриум) е заобиколен от три страни от жилищни постройки и колонада. Нейният строеж вероятно е бил започнат върху руините на по-ранна постройка, разрушена при нашествията на готите през 250-а година.

Докато посетителят се разхожда сред обширното пространство на сградата, вероятно трудно ще реши коя от мозайките най-много му харесва. Всяка от тях е уникално творение, изработено с много търпение, вкус и въображение.

Пет от помещенията и портикът са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаично изкуство от онова време, открити в България. Три от тези пана са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени от малки камъчета – кубчета мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Те изобразяват главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Мозайката, покриваща пода на дневната стая, изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Целта на това изображение е била да защитава стопаните от злото и да вкаменява недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед. Въпреки липсата на една немалка част от паното, посетителят – веднъж приковал поглед върху нейното лице, трудно ще забрави вледеняващото му изражение.

Подът на спалнята на сградата е покрит с мозайка, илюстрираща любовен сюжет. Изображението е наречено „Сатир и Антиопа“ и претворява едно от многобройните любовни похождения на върховния древногръцки бог Зевс, преобразен като млад сатир, който прелъстява нимфата Антиопа.

Приемната зала е най-голямото помещение. Едно от централните пана там представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

Картината от камъчета „Сезони“ е покривала пода на женската стая в къщата. Друга е известна като „Панонски волути“, и е открита при разкопки в източната част на Марцианопол в постройка, която вероятно е била старохристиянска базилика. Украсата й се състои от повтарящи се геометрични мотиви в четири цвята.

Наред с огромните по размери, ценни в исторически и културен аспект мозайки, в залите на музея са експонирани и различни предмети, намерени при проучвателните действия на територията на древен Марцианопол, както и разнообразни нагледни схеми и строителни планове, свързани с архитектурния изглед на съществувалата някога тук сграда и живота на обитателите й. А в довършителното пространство – като допълнение, са използвани фризове със силното присъствие на геометрични и флорални мотиви.

източник: stroitelstvoimoti.com/

Материалът Музеят на мозайките в Девня съперничи на експозицията в Истанбул е публикуван за пръв път на Будна Варна.

Прочети цялата новина http://budnavarna.bg/35357-muzeyat-na-mozajkite-v-devnya-sapernichi-na-ekspozitsiyata-v-istanbul/

Свързани новини: