Банковият съюз ще струва стотици милиони евро на България

България трябва да внесе стотици милиони евро, ако иска да влезе в банковия съюз на ЕС до една година, става ясно от регламентите, директивите и договорите за създаване на Единния механизъм за преструктуриране и фонда към него. Освен това банковата система трябва да премине през нов мащабен преглед на активите, подобен на този от 2016 г., заяви в интервю за БНБ комисарят по въпросите на еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис. В началото на годината финансовият министър Владислав Горанов заяви, че България ще подаде до 30 юни 2018 г. заявка за присъединяване към "чакалнята“ за еврозоната – ERMII. През април обаче стана ясно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия поставят ново неформално условие, за да допуснат България в ERM II – присъединяване към банковия съюз. Членството в него е задължително за държавите в еврозоната, но доброволно – за тези извън нея. Така, в средата на юни Горанов излезе с нов сценарий, според който България ще влезе едновременно в банковия съюз и в ERMII в рамките на около година. Той не уточни дали това означава отлагане на подаването на заявката за ERMII с една година, до европейските избори през 2019 г. Престоят на националната валута в механизма ERMII в рамките на минимум две години е задължително условие за присъединяване към еврозоната. За влизането на лева в ERMII обаче няма формални предварителни критерии, а решението се взема от държавите в ERMII и еврозоната плюс ЕЦБ. Целият процес по влизането в чакалнята за еврото обичайно се случва в рамките на три дни от подаването на заявката от държавата членка, подписана от управителя на централната й банка и правителството. Обичайно въпросните три дни, в които се подава заявката и се получава отговорът, са от събота до понеделник, за да не се влияе върху пазарите, защото става дума за валутни курсове. Няма как България да подаде заявка за ERMII сега и да получи отговор след една година, категорични са експерти. За разлика от влизането на лева в ERMII, членството в банковия съюз изисква значителна подготовка. Необходимо е например провеждането на нова мащабна проверка на активите на банковата система, подобна на тази от 2016 г., стана ясно от думите на комисар Домбровскис. Освен това банковият надзор в БНБ и законодателството за него трябва да се реорганизира, така че да се прехвърли към Европейската централна банка, която трябва да има осигурен пълен обмен на банкова информация с БНБ. Освен това, България трябва да внесе стотици милиони в новосъздадения Единен фонд за преструктуриране. Най-вероятно в него ще се прехвърли част от създадения преди около три години у нас национален фонд за преструктуриране, който към 2018 г. разполага с над 400 млн. лв. Веднъж прехвърлени към европейския фонд, средствата, събрани от вноски от българските банки, ще могат да се ползват за спасяване на други трезори в банковия съюз, например италиански. При фалит български банки също ще могат да получават пари от фонда. Решенията за обявяване на фалит на банки обаче ще се вземат от ЕЦБ и Единния борд за преструктуриране, като във вземането на решения България няма да има пълноправно участие. Причината е, че присъединяването на държавите извън еврото към банковия съюз става чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество", което води до известни асиметрии при вземането на решенията за държавите извън еврото. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврозоната, която да е част от банковия съюз. "Банковият съюз означава, че най-големите банки в страната попадат под директния надзор на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. България е обвързана от общата рамка на банковия съюз, което означава единен надзор, а в случай на проблеми в някои от банките – от единен механизъм за решаването им", поясни пред БНР комисар Валдис Домбровскис. Той добави, че присъединяването към чакалнята и към еврозоната е въпрос, който трябва да бъде зададен най-вече на ЕЦБ и страните-членки на ERM 2, защото те вземат това решение. "Доколкото ми е известно, работата в това отношение напредва и, както е казал министърът (Владислав Горанов, б. р.), перспективата е в рамките на една година България да се присъедини към чакалнята и банковия съюз. Задействаме нови инструменти в помощ на тези страни-членки, които правят видими стъпки към приемането на еврото. Вече сме подготвили такъв инструмент, който е обвързан с програма за структурни реформи. Става дума предимно за техническа помощ, но с възможност и за финансова, доколкото е свързана с прилагането на някои реформи и мерки за приемането на еврото", каза Домбровскис. По думите му ниските доходи у нас не са пречка България да се присъедини към "чакалнята" на еврозоната (ERM 2) и по-късно към самата еврозона. "Няма предварителни условия по отношение дохода на глава от населението или по-точно сравнен със средния в ЕС. В България той е равен на този в Литва и Латвия в момента, когато двете страни се присъединяваха към механизма ERM 2, така че това не може да е препятствие. Бих казал, че основният въпрос, на който трябва да се отговори в тази връзка, е как присъединяването към еврозоната ще засегне българската икономика. Според нашите оценки то ще има положителен ефект и дори ще облекчи приближаването към средните нива на Европейския съюз", каза еврокомисарят.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/bankoviyat-sayuz-shte-struva-stotitsi-milioni-evro-na-bulgaria-news280533.html

Свързани новини: